Личният блог на Кирил Владимиров

Пътешествието на един лаптоп

Малцина, от малцината които четат този блог, ме познават лично и могат да потвърдят, че по принцип си падам един вид заплес, а при недоспиване и недокофеинизиране състоянието е още по-зле. Е днес си го самодоказах този факт.

След като сутринта изреших двете части на изпита по “Увод в програмирането“(няма да се хваля още, че няма резултати и може да съм поиздънил нещата…тез ранни зори, майката си трака) и доцентът ни изсипа добрата новина, че резултатите ще се вписват из книжките в неделя сутринта(!??!?!?!?!?), аз реших да си се отправям към “любимия” роден град(а.к.а. Пазарджик). И си планирах както обикновено: 5-ца от “Баба Яга” до гарата, после едно бързо влакче и след има-няма два часа си пея home-sweet-home. Е да, ама не. Таз идея с маршрутката от “Баба Яга” се получи, влакчето го хванах, без даже да търча по него(нещо, което е прецедент, ако не се лъжа), четях си най-спокойно една книжка за C във влака, птичките вероятно пееха(все пак профучавахме покрай тях…), слънцето грееше (гадно в очите) и докато си мислех, че всичко е наред, точно това всичко се обърна с краката нагоре.

Слизам от влака и пред гарата кисне тролей 1Е(тъпа е номерацията на тез тролеи…) и докато се усетя той тръгна, най-нагло и безропотно. Докато чаках да дойде 2-ка(автобусна линия в Пазарджик, която ме спира на 10 метра от блоКа), само дето не заспах на спирката и аха да се унеса идват два белички автобуса. На първият се мъдри приятното номерче 2, а номера на втория не се вижда. Спират двата един до друг, но само на втория му се отварят вратите и аз, решавайки че и двата са 2-ки се умъквам във втория с кеф. Едва след като опъна покрай BILLA се усетих, че това не е моят автобус(оказа се шибана 8-ца) си грабнах сака и изхвърчах на фишек от тоз автобус. Груба грешка.

Освен сакчето си носех и лаптопа, в отделна чанта. Еми остана си в автобуса тоз лаптоп. Аз изпаднах в дива ярост, миговете как грабвам сака и драсвам от автобуса ми минаха 64 пъти пред очите и поне още толкоз пъти се псувах на ум. Съответно мобилизирах баща ми, да гоним автобуса, с колата. Нъцки. Нито аз, нито баща ми, нито който и да попитахме знаеше на къде отпрашва този автобус(в последствие се разбра, че бичи към един от приятните крайни квартали на града). Рекохме да бягаме до гарата и там да питаме. В Пазарджик, някой да забележи чанта за лаптоп и да не си е свие? Невъзможно, в същото ме убеждаваше и баща ми(не, че имаше нужда и не, че го чувах много, щото все пак и на ум се псувам шумно). Ама стана чудо!

Шофьорът на въпросТния автобус се обадил на диспечера, че има забравена чанта и че бягал към гарата, да я остави.  Аз съответно се препотих 16 пъти, докато се развиваше всичко това, ама за радост всичко свърши благополучно. Прибрах си чантата, супер доволен и усмихнат(макар и потен).

За жалост имах да му оставя само 10лв. като някакъв вид благодарност за услугата. За жалост, освен това ХебросБус нямат e-mail, да напиша едно хвалебствено писмо за добрия човецец, пък ми е ясно, че ако го звънна и съобщя на диспечерката, тя ще ми отговори със сърдит тон, нещо като “Е, и?”.

Все пак, специални благодарности към Георги Арменов, че благоволи да върне уред, на стойност ~1700лв., заради едното “Благодаря!”.

Публикувано в Преживявания | 5 Коментара »

Smoke… Spark on the water!

Паниката в тъмни пространства, на публични места е наистина голяма забележителност…

Днес, след известно отсъствие, приятелката ми си дойде в София, та решихме да се отбием към близкия китайски ресторант, до зимния дворец. Изключително добро ресторантче. Пилешко в сладко-кисел сос и салата “Хонг Конг”, всичко си вървеше нормално, като изключим мъртвата рибка, в аквариума, на която си личеше, че не е за първи ден с коремчето нагоре…

След около половин час, обаче се чу приятен пукот и половината ресторант остана без осветление. Лек смут, тихо кикотене на тези в тъмния ъгъл и след няма и минута пак беше светлина. Още по-приятно стана, след като въпросната пукотевица(и респективно – липсата на светлина) се повтори след 5-6 минути. Смущението беше подменено с почти гласни възгласи “А, стига бе, пак ли…”. Искрено се смях, след четвъртото гърмене на предпазителя, когато седящите до парното твърдяха, че видели искри, от дребната локвичка до парното

Наистина ми стана интересно, за явното смущение у тези образи, както и това у околните. Супер забавно ми стана и дори се усетих, как открито им се присмивам на тези хорица(не останах особено горд и доволен с това…просто не се усетих), но за радост те бяха достатъчно панирани, че да не виждат нищо, около тях.

Паниката е красиво явление, когато е в тесни пространства. Хората, бяха убедени, че са скачали искри над водата и дори поискаха да им отместят масата настрани от парното. Персоналът се видя в чудо, ама нали ресторантът е китайски(не само евтин бранд), набързо им спретнаха романтична обстановка с ароматни свещи, та останаха доволни хорицата(след като премина паническият им страх де…).

П.П: Неслучайно блогвам тази случка. За последните две седмици станах свидетел на няколко подобни панически случки и вече реших да си ги документирам

Публикувано в Преживявания | 1 Коментар »

Пред първи матемагически напън

Седя си в тъмната стаичка, чудейки се какво да правя, докато моите съквартиранти спят като нормалните хора. Какво по-занимантелно нещо от списването на блогче

Сега по темата. В края на “този иначе толкова симпатичен” месец започва тъй нежеланата сесия. И точно както преди нова година сега реших, че му е майката за равносметка. Записал съм специалност “Софтуерно инженерство” и уча общо четири предмета:

• Анализ
• Дискретни структури
• Алгебра
• Увод в програмирането

Никога не съм криел, че математиката ми куца и то много жестоко. Имам чувството, че 4-годишен е по-вероятно да прочете и анализира “Война и мир”, от колкото аз да я разбера тази наука. Не случайно я наричам “матеМАГИКА“. Просто всичко в този “отрасъл” ми бие на тайнствени изкуства. Респективно се издъних и на трите контролни по матемагическите предмети.

По “Увод в програмирането” още прохождаме с C++ и там е наистина забавно. Вярно доцентът е кретен, но пък през повечето време – пиян, така че не ни пречи особено. За сметка на това асистентът е наистина точен и разбран човек, та дори пълни лаици схващат за какво иде реч благодарение на упражненията при него.

Да теглим чертата. Един сигурен взет и три потенциални издънки. Същото ме чака и втория семестър. Та пита се в задачата: Да продължавам ли или направо да си търся квартира и да започвам поне нещо полезно и продуктивно като работа на пълен работен ден?

П.П: Те толкоз кавички в един пост…едва ли имам. Хайде аз да мина през банята и да се опитам да заспя, че това не се трае вече…

Публикувано в Размисли | 4 Коментара »

X – 20!?

Преди няколко дни, незнайно защо, реших да погледам малко телевизия(още съжалявам, за което). Попаднах на btv новините. Обърнах внимание на странното лого… ми не е чак толкоз зле, дето го изкараха всички. Вярно, бие ми повече на т.нар. “ер-малък”, ама все пак

Та, попаднах на репортаж за всеизвестния Майор Костов и неговата дебилна формула X – 20. Едва ли има хора, които не са я чували, защото аз я слушам от години, но все пак ще поясна. Според разбиранията на този кретен, на пътя трябва да шофираме със скорост 20км/ч по-ниска от ограничението.

Е тоз човек сядал ли е зад волана, в последното десетилетие!? Най-странното е, че тез от btv му повтарят таз формула, та чак и репортаж за нея правят!? Страшно ми е любопитно, някой със скрита камера да го запише този дебил как шофира(ако изобщо шофира, защото изказвайки подобни твърдения…яко ме съмнява, да има книжка дори).

Да дадем няколко примера:

0. бул. Цариградско Шосе при изхода на София. Трилентов път, с дебилни ограничения, заради удобните местенца, от където могат да ви дебят катаджии, молещи за поткуп. Та там има места, на които ограничението пада до 50км/ч(най-удобните къшета). Да приложим формулата на кретен Костов и хоп? 30км/ч!? По цариградско? Mи ако е натоварен трафика?

1. Магистрала Тракия. Отсека между ханчето на с.Калугерово и Пазарджик. Там при зимни условия е лепнато дебилното ограничение 70. Да приложим формулата на кретен Костов и излиза, че трябва да шофираме с 50. На магистрала? Това само един истински самоубиец може да го направи.

2. Което и да е околовръстно, в средно-голям град, по време на пиковите часове на деня. Та по едно околовръстно, ако тръгнеш с 30км/ч, по време на натоварен трафик си или кретен или пенсионер.

Това е единственият служител на КАТ, който е хвален, по какъвто и да е повод. Те това ако е примера на КАТ, разбирам защо са на това дередже…

Публикувано в Абсурди, Размисли | 3 Коментара »

За коледа…

Вчера се прибрах в родното си мило градче за празниците. Осланяйки се на факта, че с умиление слизам на саморазпадащата ни се гара, установявам, че май май се връщам по-рядко от колкото се предполага. Като вземем предвид факта, че съм на час и половина път… Shame on me. Отново ми идват на ум вечните разсъждения за това как е приятно, че в къщи винаги има храна, чинийте се мият сами(а не от Людмил ), стаите се чистят сами(а не от Людмил ), а дрехите магически се изпират, изсушават и сгъват прилежно.

И въпреки това ми е малко тягостно в Пазарджик. В смисъл… близките приятели отдавна са се разбягали, а това да киснеш повече от ден-два на топличко, облегнат на дивана и мързелувайки и хранейки се обилно, далеч не е толкова приятно, колкото изглежда от далече. Бе чувствам се като емигрант. Искам си родното място, докато не се прибера. Което ме подсеща за спора в изданието на “Сблъсък”, където видно участие взе и Жоро Пентаграма.

Все пак е коледа, която няма как да не се прекара заедно със семейството. Много мои познати ме подбъзикват с думите “Ти като атеист къде се редиш на масата за коледа!?“. И наистина взех да се замислям как си свързвам коледа със семейните събирания и яденето като за последно. Всъщност интересно ми е дали някой изобщо възприема празника по друг начин? Само всичко около този празник да бе толкоз приятно като храната.

Мразя коледа заради дебилната суетня, безкрайното пазаруване, на неща “с намаление”, които вчера са били двойно по-евтини. Бе рай за маркетинговите специалисти. Самият факт, че трябва поне две седмици по-рано да се чудиш какви подаръци да купуваш ми докарва синузит. Не знам за останалите, но за мен последното си е чиста проба изпитание изпитание. Точно както бе казал Хаус: Gifts allow us to demonstrate exactly how little we know about a person.

Оставям лаптопа включен да снифи кога онзи кретен от съседния блок ще пусне да си тегли некое филмче(примерно), та да събера достатъчно пакети и да му кракна безжичната мрежа(няма да правя мизерии, просто е скапано да си вързан за кабел, майка му стара) и викам да лягам…

Публикувано в Размисли | 1 Коментар »

Смешна противопожарна система

Часът, в момента е 06:39, сънят все още не ме е навестил. Очите ми отдавна свикнаха с тъмнината, за да различавам Людмил(съквартирант 0), спящ полугол и отвит в ембрионална поза и Тошко(съквартирант 1), увит дори и с родопско одеало над юргана. Нямам идея дали/как ще свърши този пост, просто скуката в тъмната стая ме доведе до гениалната мисъл да включа лаптопа, да си набия слушалките в главата, да надуя Amarok-а и да си подраскам тук. До въпросната гениална мисъл стигнах след безкрайните разходки из коридорите на блока. Установих, че портиерът страда от същите проблеми, съзерцавайки погледът му за 4-и път, из коридора(на помня на кой етаж точно) и това ме накара да се успокоя, че не съм единственият сомнамбул в сградата на Блок 51.

Като споменах за сградата на блока се сещам за абсурдната случка днес, която ме накара да се замисля. Седим си ние тримцата, всеки занимаващ се с нещо си, когато до мене достига леко съмнителна миризма на изгоряло. Първата ми мисъл беше, че някой пак е забравил тостера включен, с нещо вътре и от там идва цялата идея. Е да, ама миризмата биеше на пуканки. Преглътнах на сухо и още преди да си представя подскачащите пуканки чух едва доловимо пищене от коридора. След краткото смущение установихме, че това е противопожарната аларма.

Ако трябва да се надявам таз аларма да ми сигнализира за потенциален пожар…леле божке, аз ще си изгоря като факла! Едно на ръка, че това нещо не се чува из стаите(музиката беше спряна), ами и никой не му обърна внимание. Никой не излезе дори в коридора, да провери, какво по дяволите се случва. Нищичко… гробна тишина и тихата пищялка за фон.

Интересно е колко бързо си навързах фактите. Приятелката ми, в съседната стая, има микровълнова фурна и днес стана въпрос колко обичаме пуканки, а миризмата достигна до нас преди самата аларма да се задейства, което неимоверно означава, че източникът е близо. Тъй като ме мързеше достатъчно да се завлека чак до там(има няма 8 метра), а и ситуацията ми беше пределно ясна, наминах да я видя едва 10-ина минути по-късно и интересното беше, че те изобщо не бяха чули алармата. Влизам в стаята, пред мене се разкрива една вече разнасяща се димна завеса:

Аз: Ъъъм…Миличка, тука е малко задимено, не мислиш ли?
Тя: Е…чак пък задимено, тука пуканките…
Аз: Да, знаех си, че противопожарната аларма се е задействала заради вас
Тя: Каква противопожарна аларма? Ти добре ли си?

Яко е да знам, че имаме функционираща противопожарна аларма в блока Абе я да отворя щорите поне, взело е да става светло, та ще мога и да почета нещо…

Публикувано в Преживявания, Размисли | 6 Коментара »

БудилникъТ

Както знаят хората, които ме познават по-добре, аз имам сериозни проблеми с ранното ставане. И под сериозни, визирам… наистина сериозни. Породени от късното лягане или просто навик/ген….нямам идея, но това е нещо, с което се боря повече от 10 години. Е, не ми се отдава.

При изнасянето от вкъщи и нанасянето в Студентски град забравих нещо изключително ценно – Будилникът. Електонният будилник, с който се будя от години. Принципно мразя електронни часовници и то много, но на това му се налага цифрите му да светят през нощта. Самият будилник не е кой знае какво. Най-обикновен китайски часовник-аларма-радио. Радиото му се лови трудно, но и никой не го изисква от него. Мене музика не може да ме събуди, освен ако не е от наистина сериозен източник. Но за сметка на това алармата му е леко брутална. Наподобява алармена система на автомобил, само дето автомобилът е на сантиметри от главата ми. Бутонът за спиране на алармата е голям и ако не се дезактивира от кофти място, звъни на всеки девет минути. Идеално просто.

След първото връщане за уикенда в родния град(малко повече от месец, след изнасянето) си го взех разбира се и бях доволен, че това чудо ще ме буди. И да…то наистина ме буди. Вярно звъни на всеки девет минути в продължение на час-два, но все пак ме буди. Проблемът е друг. Същият този будилник буди и съквартирантите ми, и съседките в двете посоки… не смеем да попитаме и съседите в останалите две посоки

Днес Тошето(единият съкилийник) ми обясняваше как моят будилник му е изпилил нервите, Нинчето потвърди… въобще бях яко насолен. И се стигна до казуса. По какъв начин да се будя сутрин(9-10 часа), така че да не будя околните? GSM-ът ми е прекалено тих, пък и е рисково за целостта му точно подобно устройство да ме буди. Беше ми предложено да е със слушалки в ушите, но не мога да спя с тапи в ушите и източникът на музиката няма да трае дълго. Беше ми предложено и да слагам алармата надалече от мене, но тогава изобщо няма да ставам да я гася и ще се налага на Тошко да го прави, което обезмисля идеята

Чакам креативни идеи

Публикувано в Размисли | 7 Коментара »

От днес на свобода

Днес Пламен Сидеров ни пусна по-рано от лекции по Алгебра 1…незнайно защо. Някои предположиха, заради някакъв си съвет, да мъдрят дали да ни пускат в грипна ваканция, но както и да е. Тъй като нямахме работа във ФМИ повече и като всички нормални студенти(до колкото може да се нарече така студент във ФМИ), гледаме да бягаме на далеч от сградата, се насочихме към спирката. Принципно се чака 94, но ако преди това дойде 67 или 102 пак ни устройва. Та дойде 102 и ние единодушно решихме да се натъпкаме там. С Павката(който помежду другото някои от курса знаят като Боби, Данчо, Мортимор, Гюнтер и нам-си още как, но това е за друг пост) си намерихме места за сядане и директно се разляхме по тях.

В този момент някой зад мене ме тупна по рамото и с дрезгав глас ме попита дали знам къде се намира “Циганско шосе” да слезе. Аз съответно си нямах идея за какво говори и му казах, че не съм от тук, пък и рядко пътувам по таз линия. Когато се обърнах за да му го кажа го огледах за има-няма секунда и го поставих под знаменателя “изпаднал тип“. Оказа се обаче приятно разговорлив и възпитан. Каза, че днес излиза от затвора, 6 години лежал там.

Разговорът ни не беше дълъг, но пък не бях пил достатъчно кафета, за да бъда в кондиция, но основното което помня ще пресъздам. Първо спомена, че все по-често хора на нашата възраст се озовават там и че ги оценявали по достойнство голяма част от “братчетата” им. Но най-сериозно го мъчила липсата на алкохол. Учудвам се, че не можеш в затвор да си внесеш пиячка, но той ми каза: “От 6 години не съм близвал истински алкохол!“. Мислех да му спомена, че сега и в магазините трудно може да намери такъв, но реших да не го отчайвам. Все пак креативността я има и зад решетките, както ми каза:

Внасяхме ябълки. Те са позволени и лесно се намачкват, след което като ги оставим в метални съдове и след не много време имаме поне бегъл заместител на пиячка. Не е много добра, но като те натегне липсата…

6 години лежал за кражби и побоища. Не беше трудно да се сетя, че алкохола е основната причина за второто. Но човекът изглеждаше свестен. Бих могъл да го определя като бездомник, но не и като затворник, според всеобщите разбирания. Хрисим, разговорлив, говореше добре, всъщност по-добре от 80% от нашите “звезди”, интелигентно момче. Името му майче беше Дани…трудно помня имена.

Оказа се, че търсил Симеоновско шосе, не знаех че му викали “Циганско”. Кофти от разговора с него ми стана, че едва ли ще се задържи дълго навънка. На три пъти спомена липсата на алкохол. Отивал при майка си, след което с приятелите ще се заковат някъде с “истински” алкохол. А това са кофти планове, за човек пуснат условно. Все пак беше приятно да го наблюдавам когато слизаше от автобуса и закрачи по улицата. Някак си… рядко се вижда човек из София, който да крачи гордо и с нескрита радост при това. Кофти ми е, че едва ли ще се задържи на вънка дълго. Имам познат, който работи като надзирател в пазарджишкия затвор и от него знам, че тези хора трудно се интегрират в обществото, та и стигат до там да искат да се върнат на топло, където всичко е по-лесно…

И все пак пожелавам успех на Дани…

Публикувано в Преживявания | 3 Коментара »

Студентската сутрин

Сутринта е ад за всеки студент. Доказано е, че няма такова понятие като тежки вечери, но вижте тежки сутрини… не е за разправяне. Затова просто ще покажа една снимчица, направена в автобус 94, рано сутрин:

Вие да не си мислите, че е лесно да седиш буден след вторник вечер, а?

Публикувано в Смях | 2 Коментара »

Блог-игра: Да или Не!

Чак сега видях, че Краси ми предавал щаветата по поредната блог-игричка…. Ми хайде да си казваме като е тръгнало.

Та, правилата са следните:

Отговаряте само с да и не!
Разяснявате вашите отговори само, ако ви зададат върпос в коментарите, facebook или пък скайп, но не и в отговорите на върпосите

1. Били ли сте арестувани? да
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
3. Спали ли сте до 5 следобед? да
4. Изключвали ли са ви от училище? не
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа не
7. Уволнявали ли са ви от работа? не
8. Уволнявали ли сте някого? не
9. Пели ли сте на караоке? не
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? не
11. Целували ли сте се под дъжда? да
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
13. Виждали ли сте някой да умира? да
14. Играли ли сте на бутилка? да
15. Пушили ли сте пура? да
16. Седяли ли сте на покрив? да
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
19. Чупили ли сте си кост? да
20. Бягали ли сте от училище? да
21. Яли ли сте насекоми? да
22. Ходили ли сте насън? не
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
24. Карали ли сте мотоциклет? да
25. Късали ли сте с някого? да
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? да
27. Летели ли сте с хеликоптер? не
28. Бръснали ли сте си главата до голо? да
29. Скачали ли сте от покрив? не
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
31. Яли ли сте змия? не
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? не
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? да
35. Участвали ли сте в банда? не
36. Показвали ли са ви по телевизията? да
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
38. Плували ли сте голи? да
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? не
40. Карали ли сте сърф? не
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
43. Били ли сте оперирани? не
44. Тичали ли сте голи на обществено място? не
45. Карали ли са ви с линейка в болница? не
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? не
47. Пикали ли сте в храстите? да
48. Бягали ли сте от полиция? не
49. Дарявали ли сте кръв? не
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
51. Яли ли сте крокодилско месо? не
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да
53. Попикавали ли сте се на обществено място? не
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
55. Рисували ли сте графити? не
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
57. Слагали ли са ви белезници? не
58. Вярвате ли в любовта? не
59. Били ли сте се? да
60. Крали ли сте нещо? да
61. Яли ли сте охлюви? не
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
66. Нападало ли ви е куче? да
67. Били ли сте съдени? не

Предизвиквам…кой да предизвикам… Бат’ Любо примерно да си изпее нещата

Публикувано в Разни | 3 Коментара »