Личният блог на Кирил Владимиров

Защо предпочетох Google Buzz пред Twitter?

Не знам колко от вас(if any) ме следят в twitter и колко(again…if any) са забелязали как вече постовете, които отиват там са всъщност препратки към Google Buzz. Съквартирантът ми в началото подхождаше силно ироничено към моето влечение, познати ме наричат Google евангелист и респективно се налага поне по веднъж на месец да научавам как гугъл знае всичко за мене и е глупаво да споделям и бит информация повече, защото в един момент ще си купят оръжия и ще завладеят света, знаеки слабостта и на дръгливите пумяри из студентски град. Но да се върнем към Buzz…

Очевидно не реализира този старт, на който се надяваха от Google. В началото Google Buzz се появи като нещо досадно в пощенската ни кутия, взе да я пълни до полуда и не искаше да се маха. После хората видяха, че ставало и за нещо…ама все още се мъдри до пощенската кутия.

Това всъщност е единственото нещо, което не харесвам в Google Buzz…да си му дадат отделно местенце, по дяволите. Другият момент е, че повече от половината съдържание е генерирано, което е и добре и зле. Научават се доста полезни неща по този начин, но ако това е единствената информация там…спираш да я посещаваш…трябва го и човешкият фактор.

Та към въпросът. Защо избрах Google Buzz пред Twitter:

• Мога и цял роман да напиша, вместо да се мъча да се побирам в 140 символа и пак информацията се показва компактно с опция за Expand
• Мога да прикачвам картинки, като бял човек, не да минавам през разни twitpic истории
• Мога да закачам истински линкове, вместо да гледам с какво да ги смаля, че да не ми взима много от безценните 140 символа
• Мога да водя нормална дискусия с някой, в коментари не след 4-я отговор да се връщам по обратния път, за да хвана логиката
• Мога да си изсипя там цялата информация: Блог, Reader, Shared items… без да се налага да ги линквам пак с нещо за скъсяване

Не отричам идеята на туитър. Креативна е…направи бум, все още влизам в туитър и чета интересни туитове…но просто вече по нищо не превъзхожда Google Buzz. Ще си намеря по-надежден туул за постване на бъзовете в туитър(tweetfeed не е надежден) или просто ще си го напиша, защото понякога това дразни.

Бърз пример. Преди около половин час ми попадна едно интересно плейърче пред погледа. Още е ver 0.1.1, липсват му доста възможности за персонализация, но е страшно креативно като идея. Това е постът в Buzz, който показва това мое впечатление. Нека някой се опита да представи същата информация, с два screenshot-а в twitter, аз ще броя в колко туита и колко външни услуги ще ги събере, ок?

Но единственото неприятно нещо около Google Buzz е, че малко хора му обръщат внимание, а е далеч по-идейно…

Публикувано в Размисли, Ревюта | 7 Коментара »

Следморски

Малко преди да чукна 3 месеца на мълчание тука, реших да се поразпиша малко. Бирата ми свърши, хладилникът е далече, писна ми от учене… и само се сетих какво беше преди седмица. Често съм чувал как хора се оплакват, че след почивка на море не могат да се концентрират поне седмица обратно и винаги съм се чудил какво пък толкоз. За протокола: Прави са.

Бях за 5 дни в Несебър с приятелката си и сега ме мързи дори филм да си сваля, пък камо ли да си свърша работата. Добавяме моментът, че влачещи се изпити трябва да бъдат взети и вече ми се отщява да ставам рано сутрин. Приемам идеи как да си върна мотивацията, без да се зобам с промишлени количества кафе(не помогна ).

Публикувано в Размисли | Все още няма коментари »

OpenFest Габрово 2010

Преди два дни се проведе OpenFest ’10 в Габрово. По ирония на Джо Пеши, един от организаторите ме помоли да направим някаква презентация. Аз и съквартирантът ми се мобилизирахме(макар и не много експресно) и няколко дни преди събитието си подбрахме тема(Новостите в HTML 5), а само няколко часа преди него Лю реши да направи презентацията. Мариян се съгласи да ни закара до Габрово, та Лю имаше време и докато се подвизава в багажника да си доправя презентацията.

Пристигнахме там 20 минути преди нашата лекция, поради което получих няколко нервни обаждания от Николай, дали ще дойда на време. Предвид факта, че аз бях видял само 4-5 от всичките 20-ина слайда в таз презентация…всичко мина учудващо добре. Дори 4-5 човека ни поискаха презентацията след това(докато пиша това и Краси ми пили на главата да му я пратя).  След, което решихме да хапнем нещо. Организаторът се доказа, като несръчен и реши да троши инвентара на заведението, а аз взех, че си поръчах някаква сладка пица, която беше…абе не знам какво беше, ама определено не беше пица. Весело беше, само дето нямаше как да остана и за другите лекции, че дългове ме чакаха.

И така стигнах до автогарата в Габрово. Почувствах се като част от стар американски уестърн. Кьорав човек нямаше на таз автогара. На касите никой(само някаква сърдита лелка на касата на Юнион Ивкони). Няма от къде да си взема един билет за Стара Загора.  В един момент от нищото се появи някаква още по-сърдита женица и реши да ми продаде един билет(разгеле).

И на в този пост качвам нашата презентация(ODP формат): Preview in SlideShare

Демотата които използвахме по време на презентацията:

• HTML 5 Geolocation
• Is HTML5 Ready Yet?
• Google Sphere
• И разбира се, великият Pong(за Chromium/Chrome), който играха 5-6 човека след презентацията ни
  

Публикувано в Преживявания | 3 Коментара »

FAIL: Интересни изисквания…

Направих тази снимка преди доста време и все забравям да я постна. Направи ми впечатление, колко идейни са изискванията за тази позиция…

Публикувано в nonSense | Все още няма коментари »

The more – the better

В повторението му е майката, повторението е майка на знанието и… не се сещам сега за други подобни. Но Георги, който е решил по-лесно да му запомнят името и номера, е решил да приложи тези принципи за вечния метод на повторението.

Публикувано в nonSense | Все още няма коментари »

Пътешествието на един лаптоп

Малцина, от малцината които четат този блог, ме познават лично и могат да потвърдят, че по принцип си падам един вид заплес, а при недоспиване и недокофеинизиране състоянието е още по-зле. Е днес си го самодоказах този факт.

След като сутринта изреших двете части на изпита по “Увод в програмирането“(няма да се хваля още, че няма резултати и може да съм поиздънил нещата…тез ранни зори, майката си трака) и доцентът ни изсипа добрата новина, че резултатите ще се вписват из книжките в неделя сутринта(!??!?!?!?!?), аз реших да си се отправям към “любимия” роден град(а.к.а. Пазарджик). И си планирах както обикновено: 5-ца от “Баба Яга” до гарата, после едно бързо влакче и след има-няма два часа си пея home-sweet-home. Е да, ама не. Таз идея с маршрутката от “Баба Яга” се получи, влакчето го хванах, без даже да търча по него(нещо, което е прецедент, ако не се лъжа), четях си най-спокойно една книжка за C във влака, птичките вероятно пееха(все пак профучавахме покрай тях…), слънцето грееше (гадно в очите) и докато си мислех, че всичко е наред, точно това всичко се обърна с краката нагоре.

Слизам от влака и пред гарата кисне тролей 1Е(тъпа е номерацията на тез тролеи…) и докато се усетя той тръгна, най-нагло и безропотно. Докато чаках да дойде 2-ка(автобусна линия в Пазарджик, която ме спира на 10 метра от блоКа), само дето не заспах на спирката и аха да се унеса идват два белички автобуса. На първият се мъдри приятното номерче 2, а номера на втория не се вижда. Спират двата един до друг, но само на втория му се отварят вратите и аз, решавайки че и двата са 2-ки се умъквам във втория с кеф. Едва след като опъна покрай BILLA се усетих, че това не е моят автобус(оказа се шибана 8-ца) си грабнах сака и изхвърчах на фишек от тоз автобус. Груба грешка.

Освен сакчето си носех и лаптопа, в отделна чанта. Еми остана си в автобуса тоз лаптоп. Аз изпаднах в дива ярост, миговете как грабвам сака и драсвам от автобуса ми минаха 64 пъти пред очите и поне още толкоз пъти се псувах на ум. Съответно мобилизирах баща ми, да гоним автобуса, с колата. Нъцки. Нито аз, нито баща ми, нито който и да попитахме знаеше на къде отпрашва този автобус(в последствие се разбра, че бичи към един от приятните крайни квартали на града). Рекохме да бягаме до гарата и там да питаме. В Пазарджик, някой да забележи чанта за лаптоп и да не си е свие? Невъзможно, в същото ме убеждаваше и баща ми(не, че имаше нужда и не, че го чувах много, щото все пак и на ум се псувам шумно). Ама стана чудо!

Шофьорът на въпросТния автобус се обадил на диспечера, че има забравена чанта и че бягал към гарата, да я остави.  Аз съответно се препотих 16 пъти, докато се развиваше всичко това, ама за радост всичко свърши благополучно. Прибрах си чантата, супер доволен и усмихнат(макар и потен).

За жалост имах да му оставя само 10лв. като някакъв вид благодарност за услугата. За жалост, освен това ХебросБус нямат e-mail, да напиша едно хвалебствено писмо за добрия човецец, пък ми е ясно, че ако го звънна и съобщя на диспечерката, тя ще ми отговори със сърдит тон, нещо като “Е, и?”.

Все пак, специални благодарности към Георги Арменов, че благоволи да върне уред, на стойност ~1700лв., заради едното “Благодаря!”.

Публикувано в Преживявания | 5 Коментара »

Smoke… Spark on the water!

Паниката в тъмни пространства, на публични места е наистина голяма забележителност…

Днес, след известно отсъствие, приятелката ми си дойде в София, та решихме да се отбием към близкия китайски ресторант, до зимния дворец. Изключително добро ресторантче. Пилешко в сладко-кисел сос и салата “Хонг Конг”, всичко си вървеше нормално, като изключим мъртвата рибка, в аквариума, на която си личеше, че не е за първи ден с коремчето нагоре…

След около половин час, обаче се чу приятен пукот и половината ресторант остана без осветление. Лек смут, тихо кикотене на тези в тъмния ъгъл и след няма и минута пак беше светлина. Още по-приятно стана, след като въпросната пукотевица(и респективно – липсата на светлина) се повтори след 5-6 минути. Смущението беше подменено с почти гласни възгласи “А, стига бе, пак ли…”. Искрено се смях, след четвъртото гърмене на предпазителя, когато седящите до парното твърдяха, че видели искри, от дребната локвичка до парното

Наистина ми стана интересно, за явното смущение у тези образи, както и това у околните. Супер забавно ми стана и дори се усетих, как открито им се присмивам на тези хорица(не останах особено горд и доволен с това…просто не се усетих), но за радост те бяха достатъчно панирани, че да не виждат нищо, около тях.

Паниката е красиво явление, когато е в тесни пространства. Хората, бяха убедени, че са скачали искри над водата и дори поискаха да им отместят масата настрани от парното. Персоналът се видя в чудо, ама нали ресторантът е китайски(не само евтин бранд), набързо им спретнаха романтична обстановка с ароматни свещи, та останаха доволни хорицата(след като премина паническият им страх де…).

П.П: Неслучайно блогвам тази случка. За последните две седмици станах свидетел на няколко подобни панически случки и вече реших да си ги документирам

Публикувано в Преживявания | 1 Коментар »

Пред първи матемагически напън

Седя си в тъмната стаичка, чудейки се какво да правя, докато моите съквартиранти спят като нормалните хора. Какво по-занимантелно нещо от списването на блогче

Сега по темата. В края на “този иначе толкова симпатичен” месец започва тъй нежеланата сесия. И точно както преди нова година сега реших, че му е майката за равносметка. Записал съм специалност “Софтуерно инженерство” и уча общо четири предмета:

• Анализ
• Дискретни структури
• Алгебра
• Увод в програмирането

Никога не съм криел, че математиката ми куца и то много жестоко. Имам чувството, че 4-годишен е по-вероятно да прочете и анализира “Война и мир”, от колкото аз да я разбера тази наука. Не случайно я наричам “матеМАГИКА“. Просто всичко в този “отрасъл” ми бие на тайнствени изкуства. Респективно се издъних и на трите контролни по матемагическите предмети.

По “Увод в програмирането” още прохождаме с C++ и там е наистина забавно. Вярно доцентът е кретен, но пък през повечето време – пиян, така че не ни пречи особено. За сметка на това асистентът е наистина точен и разбран човек, та дори пълни лаици схващат за какво иде реч благодарение на упражненията при него.

Да теглим чертата. Един сигурен взет и три потенциални издънки. Същото ме чака и втория семестър. Та пита се в задачата: Да продължавам ли или направо да си търся квартира и да започвам поне нещо полезно и продуктивно като работа на пълен работен ден?

П.П: Те толкоз кавички в един пост…едва ли имам. Хайде аз да мина през банята и да се опитам да заспя, че това не се трае вече…

Публикувано в Размисли | 4 Коментара »

X – 20!?

Преди няколко дни, незнайно защо, реших да погледам малко телевизия(още съжалявам, за което). Попаднах на btv новините. Обърнах внимание на странното лого… ми не е чак толкоз зле, дето го изкараха всички. Вярно, бие ми повече на т.нар. “ер-малък”, ама все пак

Та, попаднах на репортаж за всеизвестния Майор Костов и неговата дебилна формула X – 20. Едва ли има хора, които не са я чували, защото аз я слушам от години, но все пак ще поясна. Според разбиранията на този кретен, на пътя трябва да шофираме със скорост 20км/ч по-ниска от ограничението.

Е тоз човек сядал ли е зад волана, в последното десетилетие!? Най-странното е, че тез от btv му повтарят таз формула, та чак и репортаж за нея правят!? Страшно ми е любопитно, някой със скрита камера да го запише този дебил как шофира(ако изобщо шофира, защото изказвайки подобни твърдения…яко ме съмнява, да има книжка дори).

Да дадем няколко примера:

0. бул. Цариградско Шосе при изхода на София. Трилентов път, с дебилни ограничения, заради удобните местенца, от където могат да ви дебят катаджии, молещи за поткуп. Та там има места, на които ограничението пада до 50км/ч(най-удобните къшета). Да приложим формулата на кретен Костов и хоп? 30км/ч!? По цариградско? Mи ако е натоварен трафика?

1. Магистрала Тракия. Отсека между ханчето на с.Калугерово и Пазарджик. Там при зимни условия е лепнато дебилното ограничение 70. Да приложим формулата на кретен Костов и излиза, че трябва да шофираме с 50. На магистрала? Това само един истински самоубиец може да го направи.

2. Което и да е околовръстно, в средно-голям град, по време на пиковите часове на деня. Та по едно околовръстно, ако тръгнеш с 30км/ч, по време на натоварен трафик си или кретен или пенсионер.

Това е единственият служител на КАТ, който е хвален, по какъвто и да е повод. Те това ако е примера на КАТ, разбирам защо са на това дередже…

Публикувано в Абсурди, Размисли | 3 Коментара »

За коледа…

Вчера се прибрах в родното си мило градче за празниците. Осланяйки се на факта, че с умиление слизам на саморазпадащата ни се гара, установявам, че май май се връщам по-рядко от колкото се предполага. Като вземем предвид факта, че съм на час и половина път… Shame on me. Отново ми идват на ум вечните разсъждения за това как е приятно, че в къщи винаги има храна, чинийте се мият сами(а не от Людмил ), стаите се чистят сами(а не от Людмил ), а дрехите магически се изпират, изсушават и сгъват прилежно.

И въпреки това ми е малко тягостно в Пазарджик. В смисъл… близките приятели отдавна са се разбягали, а това да киснеш повече от ден-два на топличко, облегнат на дивана и мързелувайки и хранейки се обилно, далеч не е толкова приятно, колкото изглежда от далече. Бе чувствам се като емигрант. Искам си родното място, докато не се прибера. Което ме подсеща за спора в изданието на “Сблъсък”, където видно участие взе и Жоро Пентаграма.

Все пак е коледа, която няма как да не се прекара заедно със семейството. Много мои познати ме подбъзикват с думите “Ти като атеист къде се редиш на масата за коледа!?“. И наистина взех да се замислям как си свързвам коледа със семейните събирания и яденето като за последно. Всъщност интересно ми е дали някой изобщо възприема празника по друг начин? Само всичко около този празник да бе толкоз приятно като храната.

Мразя коледа заради дебилната суетня, безкрайното пазаруване, на неща “с намаление”, които вчера са били двойно по-евтини. Бе рай за маркетинговите специалисти. Самият факт, че трябва поне две седмици по-рано да се чудиш какви подаръци да купуваш ми докарва синузит. Не знам за останалите, но за мен последното си е чиста проба изпитание изпитание. Точно както бе казал Хаус: Gifts allow us to demonstrate exactly how little we know about a person.

Оставям лаптопа включен да снифи кога онзи кретен от съседния блок ще пусне да си тегли некое филмче(примерно), та да събера достатъчно пакети и да му кракна безжичната мрежа(няма да правя мизерии, просто е скапано да си вързан за кабел, майка му стара) и викам да лягам…

Публикувано в Размисли | 1 Коментар »