Личният блог на Кирил Владимиров

Бърза помощ, братче

Много кофти ден. Започва вторият час по Счетоводство. Всичко е наред, удряме го главно на приказки. В един момент се чува падане на стол някъде зад мене. Обръщам се и виждам, че Ели е изпаднала в гърч. Съответно разкарахме чиновете около нея, а аз драснах да търся фелдшерката. Както винаги я нямаше в кабинета й, но отивайки към дирекцията, тя беше там пред огледалото(!?). Междувременно 4 човека звънят на бърза помощ(двама от тях опитаха на 112, дори). Фелдшерката беше по-уплашена от всеки в тая стая. Суетня…стана ясно, че й трябва вода. Не споменавам, че вече беше проверено да не й се е обърнал езика. Тука държа да отбележа, че г-жа Оксана Велчева беше адски адекватна! Не изпадна в паника(или поне не го показа)! Съмнявам се, че всички учители, които ми преподават, ще реагират така адекватно, в подобна ситуация.

Странно, но за няма и 5 минути бърза помощ беше пред даскалото. И се почна една. От входа на двора, до сградата на училището, а и в последствие в него, тея хорица сякаш бяха на разходка. Бавно вървят…носилка решиха, че не им е нужна. Но поне й измериха кървното и там разправии. Уверихме се, че диша макар и да беше в тотален шок. Не говореше, на моменти затваряше очи и т.н.

Качихме се аз и Рени в линейката към спешното. По-късно дойдеха и родителите й. Е такова туткане от тея лекари..не е истина. Дойде един, викна ни в отделна стаичка, дали е взимала нещо, дали се е друсала…там глупости. Ели е от примерните момичета и естествено няма такива неща. Оказа се, обаче че не била закусвала. Само на едно кафе и кофти имунна система(в следствие на силни натибиотици, дадени от един галфон, дето преди ми беше личен лекар и на мене!).

Изритаха ни като пумяри, извън стаята. Лекарят запраши на някъде и никакъв го няма. Никой нищо не ти казва, не ти дават да влезнеш вътре…баси майката!  По едно време ми писна и с трясък влезнах в стаята, със `се санитарката, дето ми пречеше(сякаш си мисли, че ще ме спре). И кво да видя. 6 легла, болни…лекарите…няма такива. Кьорав лекар няма там. Само една санитарка, дето кво може да направи. Оказа се, че въпросният лекар в обедна почивка!!! Баси и спешното! Почти час тоя ял некъде, накрая се яви…спестявам излишните подробности…

Накрая се оказа, че на Ели и няма нищо. Просто трябва да се храни редовно, витамини и прочее. Признавам си, че се стопих направо. Толкова нерви…не е истина. Ама от утре ще следим дали Ели се храни редовно!

Публикувано в Преживявания |