Как се раждат тъпите спорове?
24 October, 2008 – 22:03:04 от Кирил ВладимировВърху това се замислям, сега докато съм си надул Епизод в ушите и се опитвам да вдигна кде-то, което потроших до неузнаваемост. Малко преди да се попитате как, по дяволите, ми щъкна това…обяснявам:
Не знам дали знаете, но моя милост се подвизава като 12-класник. Принципно избягвам да пиша за училище, но все пак. След като от 9-и клас съм в една икономическа паралелка и класът ми се промени до неузнаваемост никога не е било спокойно в този клас. Постоянно има караници, псувни, само побоища липсват. И не би трябвало да се учудвам от каквито и да е раздори. Е да, ама днес се потресох.
В сряда трябваше да правим някакво контролно по математика. Съответно аз се опитвах да се подготвя за него. В сряда не успях да отида на училище, поради страшно неприятен повод. На следващия ден(демек вчера) нашите умници избягали от часа…почти цял ден. Казвам си аз вълшебната думичка(“Майната му!”) на ум, щото аз нямам нищо общо. Да, ама класната и мене навика, докато се усети, че аз поради други причини не бях там. Та това контролно се провежда днес.
Някой пусна мухата всеки да си напише името и да предаде празен лист. Малко ме учуди идеята. Казах колко е детинско подобно поведение, Рени ме подкрепи и половината клас ни се изсипа колко сме били тъпи, страхливи…Сякаш аз забранявам на някой да си предава листа…не….те гонили протест.
Та почва часът, половината клас предава листове и в стаята оставаме 10-ина човека. Госпожата не изглеждаше в кофти настроение и пое с усмивка подобно действие. Ми рай си е…с 10 човека контролно… Съответно вече в тишината ни обясни за всяка задача какво се иска, кои теореми се предполага да използваме и т.н.
След часа, малка част от останалите разбраха за тази помощ и скокнаха като ужилени. Как можело, това не е правилно, госпожата да ни решава задачите(тя не ги е решила)… Не било честно спрямо тях!?!? Значи можеше по немски предишните две години да се преписва масово на всеки тест, чак явно! Може всеки, който има цент креативност да преписва като луд, ама сега моралисти се извъдиха, за една напълно нормална помощ!? И пак всичко отнесохме аз и Рени! Мамка му стара!
Какво съм виновен аз, че те решиха да се правят на отворени и да излязат!? Аз ли съм ги гонил!? Те предадоха листовете, после аз виновен, че съм решил задачи! Ама аз излезнах виновен! По-глупав повод за караница, ако има…здраве му кажете! Писна ми да се карам с който и да е, мамка му! Къв е тоя клас!?
4 Коментара за “Как се раждат тъпите спорове?”
Колкото и банално да звучи, все едно го разказвам аз, за моят клас. Абсолютно същото е. Миналата година т.е 11 клас, решиха да си предадат празни листа по английски език, защото правихме контролно. И става една съученичка и решава, че понеже е тъпа на галош, всички искат да предават празни листа (всъщност 75% от класа искаха). И стигна до моят чин понечи да ми вземе листа и аз й викам “Чакай малко, к’во правиш?”. Щях да добавя “Да те е*а в циганката..”, но си замълчах. След края на часа ми беше изнесена една лекция, как трябва да сме заедно във всичко, което правим, като хора и като клас. Отговорът ми беше прост – “Това, че дишате и приличате на човеци, не ви прави хора, а това, че сме принудени да се търпим, не ни прави клас.”. Всичко това започна още от 9ти клас. Почти целия клас ме намразиха, че съм дошъл в училище, не да си показвам модерните дрехи, да се правя на гъзар или да дърпам лайна (цигари).. Еми, е***те се.. Нося дрехи втора ръка, не гъзарея, защото няма смисъл от това и не пуша. В крайна сметка свикнах де..
И ето сега т.е днеска, един който е завършил основното си образование с пълно 6, зубър е (не го съдя за това), днеска вика на госпожата по математика, че науката не струва, а тя не може да преподава. Честно казано идваше ми да му разбия грозната мутра, но си замълчах.
Какъв клас сме?
От Мариян за Oct 24, 2008
dude…welcome to the machine
От Краси за Oct 25, 2008
О, Боже… ама сериозно ли? Мислех си, че масовите бягства и протестите под форма на предаване на празни листове на контролни отшумяват някъде след прогимназията…
Иначе да, класовете… най-често са сбирщина хора, принудени да прекарват ежедневно по няколко часа в една стая. Затова много се дразнех, когато след училище всички хукнаха да правят срещи на класа. К’во, като с 3/4 от тях никога не съм била близка, а пък определени хора не мога да ги понасям – сега ли ще тръгнем да се сближаваме, когато 5 години не сме си обелвали и дума?
Ама и ти се ядосваш… тегли им една майна и си гледай интересите. Балът ще ви дойде след няколко месеца, а на бала всички са усмихнати, всички се прегръщат и т.н. като най-добри приятели… После цялата истерия се забравя много бързо
След няколко години и имената няма да си помните…
От Силви за Oct 27, 2008