Личният блог на Кирил Владимиров

От днес на свобода

Днес Пламен Сидеров ни пусна по-рано от лекции по Алгебра 1…незнайно защо. Някои предположиха, заради някакъв си съвет, да мъдрят дали да ни пускат в грипна ваканция, но както и да е. Тъй като нямахме работа във ФМИ повече и като всички нормални студенти(до колкото може да се нарече така студент във ФМИ), гледаме да бягаме на далеч от сградата, се насочихме към спирката. Принципно се чака 94, но ако преди това дойде 67 или 102 пак ни устройва. Та дойде 102 и ние единодушно решихме да се натъпкаме там. С Павката(който помежду другото някои от курса знаят като Боби, Данчо, Мортимор, Гюнтер и нам-си още как, но това е за друг пост) си намерихме места за сядане и директно се разляхме по тях.

В този момент някой зад мене ме тупна по рамото и с дрезгав глас ме попита дали знам къде се намира “Циганско шосе” да слезе. Аз съответно си нямах идея за какво говори и му казах, че не съм от тук, пък и рядко пътувам по таз линия. Когато се обърнах за да му го кажа го огледах за има-няма секунда и го поставих под знаменателя “изпаднал тип“. Оказа се обаче приятно разговорлив и възпитан. Каза, че днес излиза от затвора, 6 години лежал там.

Разговорът ни не беше дълъг, но пък не бях пил достатъчно кафета, за да бъда в кондиция, но основното което помня ще пресъздам. Първо спомена, че все по-често хора на нашата възраст се озовават там и че ги оценявали по достойнство голяма част от “братчетата” им. Но най-сериозно го мъчила липсата на алкохол. Учудвам се, че не можеш в затвор да си внесеш пиячка, но той ми каза: “От 6 години не съм близвал истински алкохол!“. Мислех да му спомена, че сега и в магазините трудно може да намери такъв, но реших да не го отчайвам. Все пак креативността я има и зад решетките, както ми каза:

Внасяхме ябълки. Те са позволени и лесно се намачкват, след което като ги оставим в метални съдове и след не много време имаме поне бегъл заместител на пиячка. Не е много добра, но като те натегне липсата…

6 години лежал за кражби и побоища. Не беше трудно да се сетя, че алкохола е основната причина за второто. Но човекът изглеждаше свестен. Бих могъл да го определя като бездомник, но не и като затворник, според всеобщите разбирания. Хрисим, разговорлив, говореше добре, всъщност по-добре от 80% от нашите “звезди”, интелигентно момче. Името му майче беше Дани…трудно помня имена.

Оказа се, че търсил Симеоновско шосе, не знаех че му викали “Циганско”. Кофти от разговора с него ми стана, че едва ли ще се задържи дълго навънка. На три пъти спомена липсата на алкохол. Отивал при майка си, след което с приятелите ще се заковат някъде с “истински” алкохол. А това са кофти планове, за човек пуснат условно. Все пак беше приятно да го наблюдавам когато слизаше от автобуса и закрачи по улицата. Някак си… рядко се вижда човек из София, който да крачи гордо и с нескрита радост при това. Кофти ми е, че едва ли ще се задържи на вънка дълго. Имам познат, който работи като надзирател в пазарджишкия затвор и от него знам, че тези хора трудно се интегрират в обществото, та и стигат до там да искат да се върнат на топло, където всичко е по-лесно…

И все пак пожелавам успех на Дани…

Публикувано в Преживявания |