Личният блог на Кирил Владимиров

Смешна противопожарна система

Часът, в момента е 06:39, сънят все още не ме е навестил. Очите ми отдавна свикнаха с тъмнината, за да различавам Людмил(съквартирант 0), спящ полугол и отвит в ембрионална поза и Тошко(съквартирант 1), увит дори и с родопско одеало над юргана. Нямам идея дали/как ще свърши този пост, просто скуката в тъмната стая ме доведе до гениалната мисъл да включа лаптопа, да си набия слушалките в главата, да надуя Amarok-а и да си подраскам тук. До въпросната гениална мисъл стигнах след безкрайните разходки из коридорите на блока. Установих, че портиерът страда от същите проблеми, съзерцавайки погледът му за 4-и път, из коридора(на помня на кой етаж точно) и това ме накара да се успокоя, че не съм единственият сомнамбул в сградата на Блок 51.

Като споменах за сградата на блока се сещам за абсурдната случка днес, която ме накара да се замисля. Седим си ние тримцата, всеки занимаващ се с нещо си, когато до мене достига леко съмнителна миризма на изгоряло. Първата ми мисъл беше, че някой пак е забравил тостера включен, с нещо вътре и от там идва цялата идея. Е да, ама миризмата биеше на пуканки. Преглътнах на сухо и още преди да си представя подскачащите пуканки чух едва доловимо пищене от коридора. След краткото смущение установихме, че това е противопожарната аларма.

Ако трябва да се надявам таз аларма да ми сигнализира за потенциален пожар…леле божке, аз ще си изгоря като факла! Едно на ръка, че това нещо не се чува из стаите(музиката беше спряна), ами и никой не му обърна внимание. Никой не излезе дори в коридора, да провери, какво по дяволите се случва. Нищичко… гробна тишина и тихата пищялка за фон.

Интересно е колко бързо си навързах фактите. Приятелката ми, в съседната стая, има микровълнова фурна и днес стана въпрос колко обичаме пуканки, а миризмата достигна до нас преди самата аларма да се задейства, което неимоверно означава, че източникът е близо. Тъй като ме мързеше достатъчно да се завлека чак до там(има няма 8 метра), а и ситуацията ми беше пределно ясна, наминах да я видя едва 10-ина минути по-късно и интересното беше, че те изобщо не бяха чули алармата. Влизам в стаята, пред мене се разкрива една вече разнасяща се димна завеса:

Аз: Ъъъм…Миличка, тука е малко задимено, не мислиш ли?
Тя: Е…чак пък задимено, тука пуканките…
Аз: Да, знаех си, че противопожарната аларма се е задействала заради вас
Тя: Каква противопожарна аларма? Ти добре ли си?

Яко е да знам, че имаме функционираща противопожарна аларма в блока Абе я да отворя щорите поне, взело е да става светло, та ще мога и да почета нещо…

Публикувано в Преживявания, Размисли |