Личният блог на Кирил Владимиров

Среднощни…

Как пък се сетих да си отворя блога за пръв път от месеци…не разбрах. Любопитното е, че все още прави посещения това място, което съм се зарекъл от месеци да преизградя. Нова архитектура на изцяло различна технология, нов дизайн, нова тематика… дали някога ще се случи – едва ли.

Все едно. Причината да четете това е, че безсънието пак ме сбърква. Друга тема е, че все още нямам идея дали ще прочетете това, защото поне 10-ина такива драфтове така и не видяха бял свят. Тъй и тъй няма да се спи, реших поне да резюмирам какво се промени през последните месеци. Ще се опитам да спазя някаква адекватна хронология, но едва ли.

Така се случи, че в следствие интереса ми към Python имах честта да бъда част от екипа преподаватели на “Програмиране с Python” във ФМИ на СУ и по-хубавото е, че догодина ще имам отново тази чест. Много нерви и време отиде по този курс, но съм страшно доволен, че имах и ще имам възможността да участвам в този проект.

През семестъра трябваше да се занимавам с най-омразната ми технология – Flash. Това, което направихме с него се получи до толкова добре, до колкото позволяваше тази безумна технология, в следствие на факта, че я използвахме за нещо, за което не е предназначена. Срам ме е да покажа резултатът и единственото, за което се моля е да не ми се наложи втори път да играя с тази гад.

Реших, че имам нужда от промяна в професионален план и започнах да си търся нова работа. Явих се на учудващо голям брой интервюта за отрицателно време. До такава степен се престарах, че дори си развих свои разбирания, за това как трябва да се държи човек на интервюта и разни други todos, които ми помогнаха страшно много(обмислям да си ги запиша или евентуално да ги пльосна тук, но едва ли…). Направих си много изводи.

• Болшинството IT работодатели се интересуват повече от хартийките, които човек притежава, от това какво реално стои зад тях
• Гореспоменатото болшинство не приема чуждо мнение и предложения… “Или се нагаждаш или изобщо не идвай“
• Недопустимо е, човек да се интересува от образованието си. На  7 места ме накараха да взема решението “тук или в университета.”
• 90% от обявите нямат нищо общо с това, което представлява всъщност работното място.
• Установих, че най-добрият начин да си избера месторабота е само и единствено след десетки въпроси, одобрени съвети от моя страна и чисто човешки непревзети взаимоотношения.

В момент, в който се бях отказал да търся намерих нещо, което отговаря на нуждите ми. Моето мнение се цени, трудът ми не се оценява на килограм и реално се инвестира в уменията ми. В офисът е страшният фън, без това да пречи на работата. Работата е много, сроковете са близки, изискванията високи, прибирам се вкъщи на дроб, но това само мотивира човек.

Реших, че вече не ми се живее в студентски град. Тясно ми е, непрактично ми е и безкрайно дразнещо. Сериозна част от приятелите ми са тук, приятелката ми е на един таван разстояние и всичко наоколо е денонощно(което е безумно полезно за сумнамбули) и въпреки това не ме свърта тук.

Започнах да си търся апартамент под наем. Попаднах на агенция, която упорито отказва да предостави услугите си, което си е … явление? Започнах да обмислям вероятността за далеч по-практичен начин да се придвижвам из града от градския транспорт. Започнах и да уча неща, които не съм смятал за интересни преди. И като капак – започва сесия *woo-hoo*

Апф… ‘що нещо излях тук, не е истина, бих го затрил ако не беше страх, че пак ще седна да го напиша… Преди да започна този пост си пуснах един .ape файл, който ми изпрати съкилийникът на някаква си френска група Zaz. Далеч от стила, по който по принцип си падам, ама е забавна музичка. Установих, че е безумие в линукс да се опиташ да разбиеш това на отделни песни и дори няма плейър, който при импорт да го разчита на повече от една песен. Вече обмислям да си напиша плъгин за Amarok. Все едно… в момента слушам една 55-минутна “песен”. Хайде на бас, че ще успея да заспя на това?

Публикувано в Размисли |