Личният блог на Кирил Владимиров

Български Дебилни Железници!!!

Дебили! Шибани скапани дебили са тез от железницата ни! Бях във Варна на 24-25 Април и разбира се, трябваше да се върна от там. Брата ме убеждаваше още преди тръгването, че е по-добре да пътувам с автобус. Ама не! Аз мразя да пътувам с автобус.

Всичко започна, що годе добре. Изкарах си изпита..реших 14/15 задачи, засилих се към центъра, където Сашо ме чакаше с обещаната сървърна машина под рамо, минахме през обилна храна и след кратко чакане се качих на заветния влак. Абсолютно нищо не предвещаваше развитието на цялата скапания…

При мене в купето се нанесе приятен човечец с огромна торта и три литра ракия под ръка Все пак отиваше на някакъв рожден ден, та не прекалихме с второто. 5 минути след излизане от Варна влакът спря. Решихме, че се изчаква с някой влак. Дрънци…никой влак не мина, ама след 3-4 минути той си потегли. Реших, че машинистът е отишъл да пусне една вода.

И тук дойде мъката. На около половин час път от Карнобат, влакът спря отново. 10-20 минути…цъ…никой. По едно време мина кондукторката и каза, че локомотивът се развалил! Майка ви скапана! И един час път не изминахме с тоз боклук, минахме през някаква гара, след първото спиране и никой не реши, да спре и да погледне за какво иде реч!!! Спряхме на некво поле…до нас път, на всякъде другаде – поле….скапано поле…по средата на нищото спря таз купчина железария за скрап! И така 3 часа чакахме да ТРЪГНЕ към нас локомотив, който да се изчака да заеме мястото не сегашната развалина. 3 часа е може да се намери локомотив, който да тръгне към нас!

На третия час тръгна и малко след 4-я дойде. 4-5 минути го свързваха и хайде пак на път! През цялото време скапаната кондукторка минаваше и се караше на пътниците, да не я разпитват…че просто чакаме! Тя там е обслужващ персонал, работата й е да обясни като бял човек, за какво иде реч, да се погрижат да викнат някого…нема братче…хвърчи по вагоните и навиква всеки понечил си да й зададе въпрос преди да е завършил и първата дума!

В Карнобат никакъв престой! Били сме закъснявали! В Стара Загора също! А това, че някои имат нужда от вода, храна …нема братче! В Пловдив пристигнах към 1:00 където всичко се разбяга за храна…все едно бехме в концлагер. Не отричам, че имаше и забавна част от престоя…едни старозагорчини ни разлепиха от смях, не знам от къде се събраха такива образи…

Никакви извинения от персонала, никакив компенсации, нищо! Все едно картофи пренасяха скапаняците! Машините са по-стари от стринката на баба ми, условията ужасни, обслужването…не то нямаше такова, та критики към него не може да има! Абсолютни идиоти!

Шибаняци!

Публикувано в Преживявания |