Личният блог на Кирил Владимиров

Левски – Дебрецен

Кофти мач, играчите на Левски излязоха с олово в краката и пихтия в главата…просто… нямам думи. Проблемът, освен всичко, е че аз като виден карък не изтрадах само мача.

На отиване. Основната идея беше да се придвижим до “Герена” с Роувъра, да ама ден преди мача маркучлето на хидравликата замина, пък едно е колата да няма хидравлика “по дефолт”, друго е да има, но да се е прецакала. С две думи – иска се да си наследник на Дан Колов, че да направиш завой на 90 градуса, да не говорим за кръгово.

Изпадна един Пасат Комби, бехме ентусиазирани, кеф… за малко. В таз кола имаше повече неща в неизправност, от колкото в изправност:

• Съединителя правеше проблеми, я хване, я – не
• Клаксона не работеше
• Задните амортисьори – отдавна заминали
• Централното заключване не работеше
• Кофти волан(не само без хидравлика “по дефолт”, но и здраво прецакан)

Бе въобще – идилия. За капак на всичко малко преди да се дотътрим до стадиона и охлаждането на двигателя замина, 110 градуса…екстра му дойдоха, паркирахме на километър от стадиона, щото просто щеше да гръмне, гадинката.

Мачът. Ми, кво да се каже за мача… Бездушна игра, малко кофти късмет и дебилизъм в играта. Ясно стана, че там на Бардон не му бе мястото, където го беше къширал Ратко. Йовов не беше на ниво, мина му времето. Завършващата фаза е в жестока криза и ужасен пропуск на Ортега… дано на реванша ги ударим с бърз гол, иначе никви шансове.

Публиката. Многобройна, уникална атмосфера, припомих си защо трябва да се ходи по мачове…бе уникално. Сектор Б се пукаше по шевовете, а в Сектор В бе трудно да се намери място. За жалост нямаше качествена хореография и не мога да покажа качествени снимки, та имам само една снимана с 1,3 мегапикселова камерка на Сектор Б и част от Сектор В:

Не ми хареса само една дебилна част от нея…като сбиването между двете фракции на фенклуба и освиркването на играчи на Левски и в частност Йовов и Г.Христов. За Йовов е немислимо да се освирква, при положение, че преди 3 години същите тези му се кланяха и му скандираха името, когато носеше отбора при евро-пробива. А за Г.Христов…наистина е време да се адаптира, но не е това начинът. Вижда се, че има уникално движение без топка, ако някой е обърнал внимание по време на гола, примерно. Страхотно завлече последния в защитата навътре и откри пространство за Бардон, но завършващата му фаза…яко куца. Не може да се твърди, че няма качества…все пак беше голмайстор на сезона с …Ботев…

Връщането. Най-кошмарната част от всичко. Преди да потеглим още наляхме 5 литра вода, за охлаждането, спряхме километър по-късно на първото магазинче, за още два литра и на всяка бензиностанция за за по 4-5 литра…ужас просто. Два часа път от София до Пазарджик

Еми това е…излях си душата, дано на ревашна си върнем срещу унгарците…

Публикувано в Преживявания, Футбол |