Почивай в мир, Мила Бабо!

22 October, 2008 – 21:43:58 от Кирил Владимиров

Това беше една от най-кошмарните ми утрини(а съм имал не малко такива). В 7:00 ми кликва баба на телефона, усетих че не е на хубаво, защото не би ме търсила толкова рано. Аз я набирам и научавам, че пра-баба Гинче е починала, снощи ;( Принципно сутрин съм неадекватен, но това се заби ясно в съзнанието ми. Вдигнах нашите и отпрашихме за Ивайловград(кърджалийско).

Много от присъстващите там се самоуспокояваха, че си поживяла…дал бог всекиму 92 години живот. И на практика е така, но все още ми е криво и съм като треснат. Все пак това е човекът, който ме е отгледал до 5-годишна възраст и бях при нея всяко лято. Винаги съм я давал като пример, за воля.

Винаги е шътала наляво-надясно, редовно ходеше на църква…не спираше по цял ден. На 86 години счупи бедрена става. 6 часа никой не я забеляза и зарасна на криво кракът. Десният крак й остана с 8см. по-къс . Лекарите ни казаха, че до месеци си отива. Сякаш на пук, на втората седмица се изправи, макар и с патерици. На 5-я месец вече беше с два бастуна, дори изкачваше стълби и пак не спираше по цял ден. Сядаше когато й оттичаше целия крак и бе физически невъзможно да се държи на него. Дребни настинки и грипове й минаваха като на тинейджър, не си обяснявам как й минаваше толкова бързо!

Лекарите й се възхищаваха. На 90 години ме подсещаше какво да направя, защото аз забравях. Помнеше имена, събития и дори ми разказваше случки от детството й! Година по-късно заболя от склероза и от вчера с бронхоплевмония. Явно това бе единственото нещо, с което не успя да се пребори. И снощи се спомина…

Почивай в мир, мила бабо! Ти остави ясен спомен във всеки от нас!

Публикуванто на коментари, по тази публикация, е забранено от моя милост.