Все едно. Причината да четете това е, че безсънието пак ме сбърква. Друга тема е, че все още нямам идея дали ще прочетете това, защото поне 10-ина такива драфтове така и не видяха бял свят. Тъй и тъй няма да се спи, реших поне да резюмирам какво се промени през последните месеци. Ще се опитам да спазя някаква адекватна хронология, но едва ли.

Така се случи, че в следствие интереса ми към Python имах честта да бъда част от екипа преподаватели на “Програмиране с Python” във ФМИ на СУ и по-хубавото е, че догодина ще имам отново тази чест. Много нерви и време отиде по този курс, но съм страшно доволен, че имах и ще имам възможността да участвам в този проект.

През семестъра трябваше да се занимавам с най-омразната ми технология – Flash. Това, което направихме с него се получи до толкова добре, до колкото позволяваше тази безумна технология, в следствие на факта, че я използвахме за нещо, за което не е предназначена. Срам ме е да покажа резултатът и единственото, за което се моля е да не ми се наложи втори път да играя с тази гад.

Реших, че имам нужда от промяна в професионален план и започнах да си търся нова работа. Явих се на учудващо голям брой интервюта за отрицателно време. До такава степен се престарах, че дори си развих свои разбирания, за това как трябва да се държи човек на интервюта и разни други todos, които ми помогнаха страшно много(обмислям да си ги запиша или евентуално да ги пльосна тук, но едва ли…). Направих си много изводи.

• Болшинството IT работодатели се интересуват повече от хартийките, които човек притежава, от това какво реално стои зад тях
• Гореспоменатото болшинство не приема чуждо мнение и предложения… “Или се нагаждаш или изобщо не идвай“
• Недопустимо е, човек да се интересува от образованието си. На  7 места ме накараха да взема решението “тук или в университета.”
• 90% от обявите нямат нищо общо с това, което представлява всъщност работното място.
• Установих, че най-добрият начин да си избера месторабота е само и единствено след десетки въпроси, одобрени съвети от моя страна и чисто човешки непревзети взаимоотношения.

В момент, в който се бях отказал да търся намерих нещо, което отговаря на нуждите ми. Моето мнение се цени, трудът ми не се оценява на килограм и реално се инвестира в уменията ми. В офисът е страшният фън, без това да пречи на работата. Работата е много, сроковете са близки, изискванията високи, прибирам се вкъщи на дроб, но това само мотивира човек.

Реших, че вече не ми се живее в студентски град. Тясно ми е, непрактично ми е и безкрайно дразнещо. Сериозна част от приятелите ми са тук, приятелката ми е на един таван разстояние и всичко наоколо е денонощно(което е безумно полезно за сумнамбули) и въпреки това не ме свърта тук.

Започнах да си търся апартамент под наем. Попаднах на агенция, която упорито отказва да предостави услугите си, което си е … явление? Започнах да обмислям вероятността за далеч по-практичен начин да се придвижвам из града от градския транспорт. Започнах и да уча неща, които не съм смятал за интересни преди. И като капак – започва сесия *woo-hoo*

Апф… ‘що нещо излях тук, не е истина, бих го затрил ако не беше страх, че пак ще седна да го напиша… Преди да започна този пост си пуснах един .ape файл, който ми изпрати съкилийникът на някаква си френска група Zaz. Далеч от стила, по който по принцип си падам, ама е забавна музичка. Установих, че е безумие в линукс да се опиташ да разбиеш това на отделни песни и дори няма плейър, който при импорт да го разчита на повече от една песен. Вече обмислям да си напиша плъгин за Amarok. Все едно… в момента слушам една 55-минутна “песен”. Хайде на бас, че ще успея да заспя на това?

Очевидно не реализира този старт, на който се надяваха от Google. В началото Google Buzz се появи като нещо досадно в пощенската ни кутия, взе да я пълни до полуда и не искаше да се маха. После хората видяха, че ставало и за нещо…ама все още се мъдри до пощенската кутия.

Това всъщност е единственото нещо, което не харесвам в Google Buzz…да си му дадат отделно местенце, по дяволите. Другият момент е, че повече от половината съдържание е генерирано, което е и добре и зле. Научават се доста полезни неща по този начин, но ако това е единствената информация там…спираш да я посещаваш…трябва го и човешкият фактор.

Та към въпросът. Защо избрах Google Buzz пред Twitter:

• Мога и цял роман да напиша, вместо да се мъча да се побирам в 140 символа и пак информацията се показва компактно с опция за Expand
• Мога да прикачвам картинки, като бял човек, не да минавам през разни twitpic истории
• Мога да закачам истински линкове, вместо да гледам с какво да ги смаля, че да не ми взима много от безценните 140 символа
• Мога да водя нормална дискусия с някой, в коментари не след 4-я отговор да се връщам по обратния път, за да хвана логиката
• Мога да си изсипя там цялата информация: Блог, Reader, Shared items… без да се налага да ги линквам пак с нещо за скъсяване

Не отричам идеята на туитър. Креативна е…направи бум, все още влизам в туитър и чета интересни туитове…но просто вече по нищо не превъзхожда Google Buzz. Ще си намеря по-надежден туул за постване на бъзовете в туитър(tweetfeed не е надежден) или просто ще си го напиша, защото понякога това дразни.

Бърз пример. Преди около половин час ми попадна едно интересно плейърче пред погледа. Още е ver 0.1.1, липсват му доста възможности за персонализация, но е страшно креативно като идея. Това е постът в Buzz, който показва това мое впечатление. Нека някой се опита да представи същата информация, с два screenshot-а в twitter, аз ще броя в колко туита и колко външни услуги ще ги събере, ок?

Но единственото неприятно нещо около Google Buzz е, че малко хора му обръщат внимание, а е далеч по-идейно…

Бях за 5 дни в Несебър с приятелката си и сега ме мързи дори филм да си сваля, пък камо ли да си свърша работата. Добавяме моментът, че влачещи се изпити трябва да бъдат взети и вече ми се отщява да ставам рано сутрин. Приемам идеи как да си върна мотивацията, без да се зобам с промишлени количества кафе(не помогна ).

Седя си в тъмната стаичка, чудейки се какво да правя, докато моите съквартиранти спят като нормалните хора. Какво по-занимантелно нещо от списването на блогче

Сега по темата. В края на “този иначе толкова симпатичен” месец започва тъй нежеланата сесия. И точно както преди нова година сега реших, че му е майката за равносметка. Записал съм специалност “Софтуерно инженерство” и уча общо четири предмета:

• Анализ
• Дискретни структури
• Алгебра
• Увод в програмирането

Никога не съм криел, че математиката ми куца и то много жестоко. Имам чувството, че 4-годишен е по-вероятно да прочете и анализира “Война и мир”, от колкото аз да я разбера тази наука. Не случайно я наричам “матеМАГИКА“. Просто всичко в този “отрасъл” ми бие на тайнствени изкуства. Респективно се издъних и на трите контролни по матемагическите предмети.

По “Увод в програмирането” още прохождаме с C++ и там е наистина забавно. Вярно доцентът е кретен, но пък през повечето време – пиян, така че не ни пречи особено. За сметка на това асистентът е наистина точен и разбран човек, та дори пълни лаици схващат за какво иде реч благодарение на упражненията при него.

Да теглим чертата. Един сигурен взет и три потенциални издънки. Същото ме чака и втория семестър. Та пита се в задачата: Да продължавам ли или направо да си търся квартира и да започвам поне нещо полезно и продуктивно като работа на пълен работен ден?

П.П: Те толкоз кавички в един пост…едва ли имам. Хайде аз да мина през банята и да се опитам да заспя, че това не се трае вече…

Преди няколко дни, незнайно защо, реших да погледам малко телевизия(още съжалявам, за което). Попаднах на btv новините. Обърнах внимание на странното лого… ми не е чак толкоз зле, дето го изкараха всички. Вярно, бие ми повече на т.нар. “ер-малък”, ама все пак

Та, попаднах на репортаж за всеизвестния Майор Костов и неговата дебилна формула X – 20. Едва ли има хора, които не са я чували, защото аз я слушам от години, но все пак ще поясна. Според разбиранията на този кретен, на пътя трябва да шофираме със скорост 20км/ч по-ниска от ограничението.

Е тоз човек сядал ли е зад волана, в последното десетилетие!? Най-странното е, че тез от btv му повтарят таз формула, та чак и репортаж за нея правят!? Страшно ми е любопитно, някой със скрита камера да го запише този дебил как шофира(ако изобщо шофира, защото изказвайки подобни твърдения…яко ме съмнява, да има книжка дори).

Да дадем няколко примера:

0. бул. Цариградско Шосе при изхода на София. Трилентов път, с дебилни ограничения, заради удобните местенца, от където могат да ви дебят катаджии, молещи за поткуп. Та там има места, на които ограничението пада до 50км/ч(най-удобните къшета). Да приложим формулата на кретен Костов и хоп? 30км/ч!? По цариградско? Mи ако е натоварен трафика?

1. Магистрала Тракия. Отсека между ханчето на с.Калугерово и Пазарджик. Там при зимни условия е лепнато дебилното ограничение 70. Да приложим формулата на кретен Костов и излиза, че трябва да шофираме с 50. На магистрала? Това само един истински самоубиец може да го направи.

2. Което и да е околовръстно, в средно-голям град, по време на пиковите часове на деня. Та по едно околовръстно, ако тръгнеш с 30км/ч, по време на натоварен трафик си или кретен или пенсионер.

Това е единственият служител на КАТ, който е хвален, по какъвто и да е повод. Те това ако е примера на КАТ, разбирам защо са на това дередже…

И въпреки това ми е малко тягостно в Пазарджик. В смисъл… близките приятели отдавна са се разбягали, а това да киснеш повече от ден-два на топличко, облегнат на дивана и мързелувайки и хранейки се обилно, далеч не е толкова приятно, колкото изглежда от далече. Бе чувствам се като емигрант. Искам си родното място, докато не се прибера. Което ме подсеща за спора в изданието на “Сблъсък”, където видно участие взе и Жоро Пентаграма.

Все пак е коледа, която няма как да не се прекара заедно със семейството. Много мои познати ме подбъзикват с думите “Ти като атеист къде се редиш на масата за коледа!?“. И наистина взех да се замислям как си свързвам коледа със семейните събирания и яденето като за последно. Всъщност интересно ми е дали някой изобщо възприема празника по друг начин? Само всичко около този празник да бе толкоз приятно като храната.

Мразя коледа заради дебилната суетня, безкрайното пазаруване, на неща “с намаление”, които вчера са били двойно по-евтини. Бе рай за маркетинговите специалисти. Самият факт, че трябва поне две седмици по-рано да се чудиш какви подаръци да купуваш ми докарва синузит. Не знам за останалите, но за мен последното си е чиста проба изпитание изпитание. Точно както бе казал Хаус: Gifts allow us to demonstrate exactly how little we know about a person.

Оставям лаптопа включен да снифи кога онзи кретен от съседния блок ще пусне да си тегли некое филмче(примерно), та да събера достатъчно пакети и да му кракна безжичната мрежа(няма да правя мизерии, просто е скапано да си вързан за кабел, майка му стара) и викам да лягам…

Като споменах за сградата на блока се сещам за абсурдната случка днес, която ме накара да се замисля. Седим си ние тримцата, всеки занимаващ се с нещо си, когато до мене достига леко съмнителна миризма на изгоряло. Първата ми мисъл беше, че някой пак е забравил тостера включен, с нещо вътре и от там идва цялата идея. Е да, ама миризмата биеше на пуканки. Преглътнах на сухо и още преди да си представя подскачащите пуканки чух едва доловимо пищене от коридора. След краткото смущение установихме, че това е противопожарната аларма.

Ако трябва да се надявам таз аларма да ми сигнализира за потенциален пожар…леле божке, аз ще си изгоря като факла! Едно на ръка, че това нещо не се чува из стаите(музиката беше спряна), ами и никой не му обърна внимание. Никой не излезе дори в коридора, да провери, какво по дяволите се случва. Нищичко… гробна тишина и тихата пищялка за фон.

Интересно е колко бързо си навързах фактите. Приятелката ми, в съседната стая, има микровълнова фурна и днес стана въпрос колко обичаме пуканки, а миризмата достигна до нас преди самата аларма да се задейства, което неимоверно означава, че източникът е близо. Тъй като ме мързеше достатъчно да се завлека чак до там(има няма 8 метра), а и ситуацията ми беше пределно ясна, наминах да я видя едва 10-ина минути по-късно и интересното беше, че те изобщо не бяха чули алармата. Влизам в стаята, пред мене се разкрива една вече разнасяща се димна завеса:

Аз: Ъъъм…Миличка, тука е малко задимено, не мислиш ли?
Тя: Е…чак пък задимено, тука пуканките…
Аз: Да, знаех си, че противопожарната аларма се е задействала заради вас
Тя: Каква противопожарна аларма? Ти добре ли си?

Яко е да знам, че имаме функционираща противопожарна аларма в блока Абе я да отворя щорите поне, взело е да става светло, та ще мога и да почета нещо…

При изнасянето от вкъщи и нанасянето в Студентски град забравих нещо изключително ценно – Будилникът. Електонният будилник, с който се будя от години. Принципно мразя електронни часовници и то много, но на това му се налага цифрите му да светят през нощта. Самият будилник не е кой знае какво. Най-обикновен китайски часовник-аларма-радио. Радиото му се лови трудно, но и никой не го изисква от него. Мене музика не може да ме събуди, освен ако не е от наистина сериозен източник. Но за сметка на това алармата му е леко брутална. Наподобява алармена система на автомобил, само дето автомобилът е на сантиметри от главата ми. Бутонът за спиране на алармата е голям и ако не се дезактивира от кофти място, звъни на всеки девет минути. Идеално просто.

След първото връщане за уикенда в родния град(малко повече от месец, след изнасянето) си го взех разбира се и бях доволен, че това чудо ще ме буди. И да…то наистина ме буди. Вярно звъни на всеки девет минути в продължение на час-два, но все пак ме буди. Проблемът е друг. Същият този будилник буди и съквартирантите ми, и съседките в двете посоки… не смеем да попитаме и съседите в останалите две посоки

Днес Тошето(единият съкилийник) ми обясняваше как моят будилник му е изпилил нервите, Нинчето потвърди… въобще бях яко насолен. И се стигна до казуса. По какъв начин да се будя сутрин(9-10 часа), така че да не будя околните? GSM-ът ми е прекалено тих, пък и е рисково за целостта му точно подобно устройство да ме буди. Беше ми предложено да е със слушалки в ушите, но не мога да спя с тапи в ушите и източникът на музиката няма да трае дълго. Беше ми предложено и да слагам алармата надалече от мене, но тогава изобщо няма да ставам да я гася и ще се налага на Тошко да го прави, което обезмисля идеята

Чакам креативни идеи

След като му купих нова батерия, която се оказа дефектна и ми пратиха нормална. Бях доволен…телефончето работеше, но днес… днес дисплеят му така и не светна. Осветлението му пали, това на клавиатурката също, но картина – няма. Е отнесе се удара в близката стена и толкоз.

Положителната страна. Нямам телефон Не звъни, не дразни…не ми тежи в джоба. Няма с какво да си губя времето…яко е. Ама все пак ще ми трябва телефон де…та само временно ще се кефя на липсата му

Негативното. Ако ми потрябва телефон – нямам. Имах един Sony Ericsson k508i, ама го дадох на комшията, който за нещастие замина за една седмица и до тогава съм offline. Което пък и като положително може да се брои…

Накратко: Ако някой е решил да ми звъни – да се откаже, от сега

Предисторията. Рабех е доста проблемен футболист извън терена. Но пък на терена няма човек, в родното ни първенство, играещ по-добре от него на поста централен защитник. Проблемите му извън терена са скандални, според някои:

• Още месеци, след идването в Левски, слухове за пиянско сбиване в “Синсити”
• Пребиха заедно с Рашид Тиберканин един бакшиш, посред нощ
• Насвятка  се, до толкоз, че дрегера да покаже повече от 2 промила алкохол и се вряза в стълб на 50 метра от районното
• И последният казус: Отново са го хванали пиян зад волана

За първата издънка изобщо не се появиха доказателства. За втората, така и не се стигна до обвинения…мисля някакви обезщетения имаше, за третата получи 4 месеца условна присъда и сега се чака делото за последната му изгъзица.

Казусът. Беше отстранен временно от тима. След като се извинил, помрънкал и се помолил е отново в клуба и тренира наравно с останалите. Браво на него. Ще играе срещу Дебрецен, всичко 6…платил си глобата от клуба и гаранцията. Да, ама видите ли маса журналистически плъхове скочиха, колко било неморално неговото поведение и как той не трябвало да бъде пускан обратно на терена. Това не било поведение на професионалист, не било етично…бля бля бля.

Носталгията ви по BigBrother е голяма, а? Не виждам въпросните “журналисти” какво ги дръгне Рабех какви ги върши извън терена. На терена няма проблеми, играе добре и си заслужава заплащането. Извън терена, каквито ги върши, дори да са незаконни тез неща – си има съд и той ще се изправи пред него след месец. А тез плъхове смешни, дето се мислят за спортни журналисти, кога ще спрат да се занимават с жената, любовницата и колата на играчите, вместо с играта им?!

Не ме разбирайте погрешно. Смятам, че Рабех трябва да си получи присъдата. Дори, колкото и да не го искам(все пак е играч на отбора, който подкрепям върло), след като вече се е разминал с условна присъда, следващо провинение от същия характер трябва да бъде ефективна присъда на топличко. Обаче на ден се ловят по стотици такива шофьори, които са се насвяткали до козирката, но бутат 20, 50 или ако трябва и 100 лева на катаджията и всичко се разминава. Ама заради това, че Юсеф не е дал пари сега го чекнат, даже и не трябвало да играе, щото не било етично!?

Мишки!