За “образователните” филми

10 April, 2008 – 20:00:53 от Кирил Владимиров

Предполагам всеки, който е ученик знае негодуването, мрънкането и нетърпението да свършат тези филми, които ни ги пускат по училищата. Наричат ги образователни… Обясняват колко е лошо да се друсаш, да пиеш, да трепеш хората на около, да си агресивен, да използваш презервативи, да не хвърляш боклуци, да не трепеш кучето на съседа щото лаело много, да не псуваш(да…и как да стане това, като ливърпул изкарат късмет, с изсмилена дузпа и каръшки съперник!?), да не пушиш… бля бля бля.

Като цяло идеята за наличието на такива филми е задължителна. Просто… не може на подрастващите да не се пускат такива филми, да не им се говори за деградацията ни и как това да се спре. Но остава въпроса защо, хората които попиват тази информация се броят на пръсти.

И отговорът е изключително прост. Тези филми са направени по идиотски начин. Говорителите са скучни, заспива ти се. Повечето от присъстващите, ако е тъмно при прожектирано само дето не се натискат в залата от скука.

Но днес… днес из дъ дей! Денят, в който видях един изключително добре направен филм. Много ми хареса и журналистката. Много добре ни подготви, много добре говореше, обясняваше като на идиоти(а нима не сме?) на добър език, бе…много добра женица. Яд ме е, че не й запомних името да потърся нейни материали. А филмът ми повлия на макс, както се казва. Зададох въпрос, къде може да се намери този филм, жената ми отговори, че още не са закупени правата за него и все още не се предлага никъде