Личният блог на Кирил Владимиров

Взех книжка!!!

Няма как да не ви се изфукам Не мога да си намеря място от кеф

Все пак ще избложа странностите на които се подложих докато стигна до книжката. Викат ме в сградата на ДАИ не по-късно от 9 без 15. Казвам си “ок…искат рано…няма проблем, там съм”. Отивам аз там…седя, има 10 човека на кръст… както и да е, ще чакам.

До 9 часа се напълни…скука пълна, никой не ти обръща внимание, казва ти се да чакаш…ъм ок…чакам. Добре, че дойде едно момиче, което също ги кара курсовете, та имах малко занимание, да го ударим на добрия стар мохабед. Стана 9:30…вече се изнервям….негодоувам…подскачам наляво-надясно…

И…о чудо! Викнаха ни! Влизаме в стаичката, дето си карах листовките. Изпитващия изтреля за 10 секунди за кви грешки къса от раз, кво не трябва, кво трябва да правим. На околовръстните да се види малко газ(разгеле, нещо добро за деня!) и т.н. И какво!? За 2 минути приказки киснеме там 1 час. Качи ни инструктура 4-мата дето сме при него и ни закара пред ОУ “Климент Охридски”. Там още два часа чакане. На първия вече мислех да се прибера за един бърз сън(на 100 метра съм от тва даскало).

И накрая… субливния момент! Идва моя ред, качвам се и потеглям. Какво ти притиснение? Изпитващия до тебе седи си, спокойно си мълчи(естествено казва накъде да карам де), даже хвърля по некоя приказка за настроение. Ама тоя не вика…не крещи…не се нерви…не се караш с него… То е по приятно с изпитващ, от колкото с инструктор… цент притиснение нямах.

На околовръсното ме накара да обърна, аз се заблеях в една Алфа дето искаше да ме минава, а не й стискаше да вдигне повече от 50… да забрави. И изпуснах мястото от което трябваше да обърна, та ловнах другото, където имам лента забраняваща това. Ама нямаше хора…нямаше проблеми…минах

Другото момче на един завой закачи бордюра, не спря напълно на един стоп(онзи нз що не го спря…а скъса един от предните…боже какво ли е направил ония ), на кръговото при моста на марица си сменяше лентите по напълно избирателен принцип… ама и той взе Строги изисквания, кво искате

Както и да е! Сега ме чакат 4 часа скука в БЧК, и до месец имам книжка Ще се празнува, ще се пее, ще се газят хора с бащината кола…ееех

Публикувано в Преживявания |