Личният блог на Кирил Владимиров

Отново онлайн

Последният ми пост е преди почти месец. Причинита? Не, този път не е мързелът. А просто елементарната липса на интернет. Както вече споменах преди “почти месец”, съм нанесен в Блок 51, който е ремонтиран скоро(което си има сИриозни предимства) и още се чакаше държавната поръчка за това кой ще ни дава жици.

“Борбата” за този интернет ме развесели. Събираха се хора долу при домакинката да пилят защо аджеба няма интернет, караха й се на нея, все едно нея я грее или ако я грееше можеше да направи нещо. После се зароди “гениалната” идея за разни подписки, та и такива образи минаваха по стаите…абе фън. И ето, че най-сетне МегаЛан са оторизирани да пускат жиците

Учудващо за мене, но не ми липсваше чак толкоз много. Очаквах да посещавам компютърни клубове или да обикалям с EeePC-то на съкилийника ми, в търсене на публичен wifi. Е…не стана баш така. Просто ми беше гадно, заради информационното затъмнение и изпуснах няколко проекта…

В заключение: Мразим математика…

Публикувано в Преживявания | Все още няма коментари »

In Area 51 [414]

Утре в ранни зори (а.к.а. малко след 11:00) потеглям към Блок 51 в Студентски град. Време беше да се разкарам от тоз мой “любим” град – Пазарджик.

Положителните страни. Ново място, нови хора. Блокът е ремонтиран скоро и стаите са в отлично състояние. Има хладилник, телевизор, три легла, три бюра, три стола и четири стени…какво му трябва на човек? Ааа да… прилична баня и тоалетна.

Телевизрчето ще ни бъде връчено близките дни, макар че освен за мачовете по PRO:BG аз не виждам за чий ни е таз машинка. Опашката при нанасянето беше жестока…4 часа, поне имаше време за запознанства, които продължиха и по форумна линия.

Негативните страни. Блокът е нов и все още няма нито един оторизиран доставчик, да окабелява блока. Обещават до края на октомври, ама аз много много не вярвам на такива идеи. Единствената алтернатива е Max Telecom, които искат 150 кинта за три месеца… което е кофти като идея

Ей сега ще почвам да стягам багажерии, че утре сутрин няма да съм в кондиция, ама като се сетя що неща има за пренасяне:

• Ламповия усилвател – 20-ина кила
• Двете хорни(големички са си)
• Сървърната машина, с кодово име “Марвин”
• Масата техническа литература
• И още и още и още….

Публикувано в Новости, Преживявания | 4 Коментара »

Рядка кретения…

В последно време не съм писал. Нямах и намертение да пиша, ама хей ме на…

Много ми е интересно как ако нещо ще се скапва, то се скапва в пакет с маса други неща. Все още не съм получил плащане, което трябваше да получа преди 3 седмици. Все още получавам извинения за отлагане. Без въпросното плащане оставам без средства, репсективно. Което от своя страна води до липсата на неща от първа потребност, преди да се изнеса от вкъщи(след 10 дни).

Проектите, по които трябва да пиша, се увеличават като поредните числа в прогресията на Фибоначи. Ако ставаше и същото със средствата, които трябваше да изтичат от тях… Но за сметка на това вече 4-и ден се занимавам с няколко невероятни олигофрена, които ми вдигат нервите ден, след ден, а с един от тях се очертава да се виждаме честичко.

Като прибавим в сметката и липсата на сън, каквато не съм имал от юли месец, перманентните тормози по телефона и 400-те кинта, които излетяха за абсурдни разноски, се учудвам че не написах пост в стила на “Fuck the norm”

Добре поне, че не си падам депресивна личност, щото отдавна да съм… всъщност кво правят хората в депресия, ако не са Емо-та? Ок…добре, че не съм депресирано Емо, в такъв случаи

Публикувано в Скептицизъм | Все още няма коментари »

Парадоксална победа

България победи с 4:1 Черна гора. Нещо очаквано до някъде, но не и следвайки елементарната логика

Ще стигна и до самите парадокси. Първо малко за играта. Уникално слаба и дезориентирата защита. Пълна липса на концентрация, мотивация, акъл, качествени играчи…не знам, но централните защитници станаха за посмесище. Защитата на Левски без Рабех и Топчо, не е толкова жалка дори. А относно Илиян Стоянов – трябва да се издаде указ, забраняващ на този човек да изнася топката. Нагледен пример какво е да си лишен от мисловна дейност.

Безидейността в атака през първото полувреме беше колосална, но учудващо Мъри се справи с това. В смисъл…пак имаше безидейност, но далеч по-малка и все пак 3 от 10 атаки се получиха, а никой не съди победителите

Доволен съм от факта, че Валери вкара. Добре е малко да си вдъхне само-доверие и да върши работи по време на апатичните моменти на Бербо.

Сега към парадоксите:
Кишишев вкара гол. Не знам колко точно години този човек, се подвизава в националния и едва ли мога да преброя пътите, които съм споменавал роднините му, по майчина линия, но взе, че вкара.
Бербатов вкара гол. Най-сетне се отпуши този човек. Вярно, че никога не си е давал много зор в националния, но все пак като централен нападател е добре да бележи от време на време, а той не го беше правил повече от година. 42-и гол на Бербо… някой да му прати пътеводителя по пощата

Lost in a dream of mirrors, Lost in paradox…

Какво следва? Не вярвам, че ще се класираме. Италия са царе в сметките. Взимат си следващия мач(срещу нас, макар че малцина са отборите, които могат да мачкат и съсипват играта, така както националния ни отбор го прави), след което в общия си мач с Ейре се разбират да паднат, като така гипсират и второто място, разбирайки се с Ейре да не показва зъби и да не рита за първото място.

Надявам се да греша, но все си мисля, че ако Италия чукне още три точки преди мача си с Ейре, случайно ще падне от тях, вероятно с 2:1

Публикувано в Футбол | 6 Коментара »

Окончателно без телефон

Баси кефа е. Цял ден не ми е звънял телефона. Защо ли? Ми щото се спомина

След като му купих нова батерия, която се оказа дефектна и ми пратиха нормална. Бях доволен…телефончето работеше, но днес… днес дисплеят му така и не светна. Осветлението му пали, това на клавиатурката също, но картина – няма. Е отнесе се удара в близката стена и толкоз.

Положителната страна. Нямам телефон Не звъни, не дразни…не ми тежи в джоба. Няма с какво да си губя времето…яко е. Ама все пак ще ми трябва телефон де…та само временно ще се кефя на липсата му

Негативното. Ако ми потрябва телефон – нямам. Имах един Sony Ericsson k508i, ама го дадох на комшията, който за нещастие замина за една седмица и до тогава съм offline. Което пък и като положително може да се брои…

Накратко: Ако някой е решил да ми звъни – да се откаже, от сега

Публикувано в Размисли | Все още няма коментари »

Казусът с Рабех или носталгията по BigBrother

От много време си мисля да напиша това и все ме мързи. Хайде… 3-4 преди следващия мач на Левски да поразсъждавам малко за казуса с Рабех.

Предисторията. Рабех е доста проблемен футболист извън терена. Но пък на терена няма човек, в родното ни първенство, играещ по-добре от него на поста централен защитник. Проблемите му извън терена са скандални, според някои:

• Още месеци, след идването в Левски, слухове за пиянско сбиване в “Синсити”
• Пребиха заедно с Рашид Тиберканин един бакшиш, посред нощ
• Насвятка  се, до толкоз, че дрегера да покаже повече от 2 промила алкохол и се вряза в стълб на 50 метра от районното
• И последният казус: Отново са го хванали пиян зад волана

За първата издънка изобщо не се появиха доказателства. За втората, така и не се стигна до обвинения…мисля някакви обезщетения имаше, за третата получи 4 месеца условна присъда и сега се чака делото за последната му изгъзица.

Казусът. Беше отстранен временно от тима. След като се извинил, помрънкал и се помолил е отново в клуба и тренира наравно с останалите. Браво на него. Ще играе срещу Дебрецен, всичко 6…платил си глобата от клуба и гаранцията. Да, ама видите ли маса журналистически плъхове скочиха, колко било неморално неговото поведение и как той не трябвало да бъде пускан обратно на терена. Това не било поведение на професионалист, не било етично…бля бля бля.

Носталгията ви по BigBrother е голяма, а? Не виждам въпросните “журналисти” какво ги дръгне Рабех какви ги върши извън терена. На терена няма проблеми, играе добре и си заслужава заплащането. Извън терена, каквито ги върши, дори да са незаконни тез неща – си има съд и той ще се изправи пред него след месец. А тез плъхове смешни, дето се мислят за спортни журналисти, кога ще спрат да се занимават с жената, любовницата и колата на играчите, вместо с играта им?!

Не ме разбирайте погрешно. Смятам, че Рабех трябва да си получи присъдата. Дори, колкото и да не го искам(все пак е играч на отбора, който подкрепям върло), след като вече се е разминал с условна присъда, следващо провинение от същия характер трябва да бъде ефективна присъда на топличко. Обаче на ден се ловят по стотици такива шофьори, които са се насвяткали до козирката, но бутат 20, 50 или ако трябва и 100 лева на катаджията и всичко се разминава. Ама заради това, че Юсеф не е дал пари сега го чекнат, даже и не трябвало да играе, щото не било етично!?

Мишки!

Публикувано в Размисли, Футбол | 3 Коментара »

Левски – Дебрецен

Кофти мач, играчите на Левски излязоха с олово в краката и пихтия в главата…просто… нямам думи. Проблемът, освен всичко, е че аз като виден карък не изтрадах само мача.

На отиване. Основната идея беше да се придвижим до “Герена” с Роувъра, да ама ден преди мача маркучлето на хидравликата замина, пък едно е колата да няма хидравлика “по дефолт”, друго е да има, но да се е прецакала. С две думи – иска се да си наследник на Дан Колов, че да направиш завой на 90 градуса, да не говорим за кръгово.

Изпадна един Пасат Комби, бехме ентусиазирани, кеф… за малко. В таз кола имаше повече неща в неизправност, от колкото в изправност:

• Съединителя правеше проблеми, я хване, я – не
• Клаксона не работеше
• Задните амортисьори – отдавна заминали
• Централното заключване не работеше
• Кофти волан(не само без хидравлика “по дефолт”, но и здраво прецакан)

Бе въобще – идилия. За капак на всичко малко преди да се дотътрим до стадиона и охлаждането на двигателя замина, 110 градуса…екстра му дойдоха, паркирахме на километър от стадиона, щото просто щеше да гръмне, гадинката.

Мачът. Ми, кво да се каже за мача… Бездушна игра, малко кофти късмет и дебилизъм в играта. Ясно стана, че там на Бардон не му бе мястото, където го беше къширал Ратко. Йовов не беше на ниво, мина му времето. Завършващата фаза е в жестока криза и ужасен пропуск на Ортега… дано на реванша ги ударим с бърз гол, иначе никви шансове.

Публиката. Многобройна, уникална атмосфера, припомих си защо трябва да се ходи по мачове…бе уникално. Сектор Б се пукаше по шевовете, а в Сектор В бе трудно да се намери място. За жалост нямаше качествена хореография и не мога да покажа качествени снимки, та имам само една снимана с 1,3 мегапикселова камерка на Сектор Б и част от Сектор В:

Не ми хареса само една дебилна част от нея…като сбиването между двете фракции на фенклуба и освиркването на играчи на Левски и в частност Йовов и Г.Христов. За Йовов е немислимо да се освирква, при положение, че преди 3 години същите тези му се кланяха и му скандираха името, когато носеше отбора при евро-пробива. А за Г.Христов…наистина е време да се адаптира, но не е това начинът. Вижда се, че има уникално движение без топка, ако някой е обърнал внимание по време на гола, примерно. Страхотно завлече последния в защитата навътре и откри пространство за Бардон, но завършващата му фаза…яко куца. Не може да се твърди, че няма качества…все пак беше голмайстор на сезона с …Ботев…

Връщането. Най-кошмарната част от всичко. Преди да потеглим още наляхме 5 литра вода, за охлаждането, спряхме километър по-късно на първото магазинче, за още два литра и на всяка бензиностанция за за по 4-5 литра…ужас просто. Два часа път от София до Пазарджик

Еми това е…излях си душата, дано на ревашна си върнем срещу унгарците…

Публикувано в Преживявания, Футбол | 2 Коментара »

В търсене на лаптоп

Така се случи, че съм на плюс с 1200$. Тъй като след месец се изнасям окончателно от нас и далеч не смятам да взимам щайгата с мене съм в търсене на лаптоп. Проблемът е, че съм малко келеш и е трудно да намеря точно това, което ми трябва.

Лаптопът ще се използва предимно за програмиране, освен ежедневнте неща(сърфиране из “нета”, филми, музика, IM). Ще е с GNU/Linux, планирам да му сложа Arch, но нищо чудно да избия и на Gentoo, та ще му се налагат дълги комплирания => сериозен процесор и добро охлаждане.

Ще се разняса доста и като човек, който мрази да седи вързан за кабел се иска сериозна батерия, за това съм се запътил към DELL, с техните 9-клетъчни зверчета. Няма да е зле да не му липсва здравина, щото не ме бива в пазенето на техника.

Лошото е, че ще изпълнява и ролята на десктоп => не по-малко от 15 инча. Но пък се колебая дали да е матов или лъскав. Все пак по-добри цветове се очакват от лъскавия, но пък матовия бие от всякъде, ако ще се ползва на силно осветени места. Не държа на сериозна видео карта, дори вградена Intel ме устройва. Най-важното е да има добри драйвери за GNU/Linux и добра wi-fi карта.

Ето между кои се колебая:
DELL Studio 1537
Lenovo ThinkPad R500

Приемам предложения както за модел, така и от къде да го закупя.

П.П: Бях си сглобил точно това, което ми трябваше от DELL.com но до колкото знам безплатната доставка важи само за америка => ~150$ за да ми го докарат, това е зле, но ако някой има идея и/или може да помогне предпочитам да си закупя директно от dell.com машина

Публикувано в Размисли | 8 Коментара »

Вече официално студент

Днес беше дълъг и уморителен ден, който завърши по идеален начин, но за това по-късно.

След като вчера писах, че съм приет в СУ със специалност “Софтуерно инженерство”, днес трябваше да ходя се записвам. Станах страшно рано, чак неприсъщо за мене – 06:30...бях дълго време неадекватен, губят ми се моменти от ставането до закуската и по пътя към гарата, ама здраве да е. В 09:20 бех на сточна гара, където ме чакаха Людмил и Тошето. Учудващо за мене, ама нямаше маршрутки отвън, нещо което за пръв път ми се случва, но както и да е. С пристигането в София, до СУ, много приятно ме окъпа, просто перфектно ми бе(това без сарказъм, приятен дъждец, беше).

Дълго шляене из ректората на СУ. Попълване на документи, лепене на снимки, навалица, много хора, смесен мириз на страшно много парфюми, дезодоранти, въобще…иди(оти)лия. От там към ФМИ за същинската работа. По стар обичай хванахме обедната почивка, което е кретенизъм. Записването е три дни, за три скапани дни не могат ли да се намерят хора, за през тоз златен час обедна почивка!? Ама айде…то така или иначе се чака много, час повече, час по-малко…все таз.

Изсипахме 300+ лева за първия семестър, усетих остра болка в хълбоците като ги давах чак. Добре, че имаше две приятни девойчета, които разведряваха обстановката. От там се дойде чакане part 2: долу за подаване на документите. Оказа се, че не сме попълнили молба за общежития, отивам до книжарницата да взема за мен, Людмил и Тошето и…шок. Само една останала. Айде още час чакане, докато се намерят формуляри за тях двамата и още едно симпатично девойче.

Като се видя, че работата отива на чакане реших да звънна на Краси, да му кажа, че идеята с бирата отпада, но ако иска да се разберем някъде да му дам телефона, че нали имаше лек инцидент с неговия, за който аз излязох виновен, та реших му се реванширам. Ама той така и не вдигна, а ми отразя обаждането, та ще седи без телефон.

И ето малко за идеалния завършек. След клизми, 3 уникално чисти положения бяха опропастени и шибаното скандинавско копеле, ама накрая логичното се случи(както казват често) и два бързи гола пречупиха шибаните азери. Т.е. в отбора няма азери…така, че шибаните бразилци, аржентинци, грузинци и прочее в азерския отбор

За разлика от предишния мач, където не отсъдиха чиста дузпа на Баку, а Левски игра позорно, в този мач Баку бяха навряни … без значение къде. Сега 100% Левски ще вземе участие в групите на ШЛ или Лига Европа. Еми това е…

Само Левски, бира и студентски години

Публикувано в Преживявания | 6 Коментара »

Приет съм в СУ

Не съм писал тук от доста време, но пък за сметка на това, за ден изписвам средно по няколко стотин реда чист код + редакции на чужд, дебилен такъв. Както и да е…това за друг пост.

Приеха ме в СУ от първо класиране! Тази сутрин(~12:00ч) реших да проверя дали са излезли резултатите в СУ. И…о чудо, излезли са. И…о, чудо – аз съм приет от упор в специалността, която исках най-много, а именно Софтуерно инженерство.

Утре…то…вече може да се каже днес, бе след 7 часа ми е влака до София, където Людмил и Тошето ще присъстват и от там към СУ. Ще се плаща една безсрамно огромна такса за сместъра – 332лв., ама няма как. Попълнване на документи, чакане, опашки…бе мразя такива мероприятия. Следващата стъпка е да се отправим да си искаме покрив над главите за престоя ни в София, което се надявам да мине по-леко…дали?

Еми това е

Публикувано в Преживявания | 3 Коментара »