Личният блог на Кирил Владимиров

Смешна противопожарна система

Часът, в момента е 06:39, сънят все още не ме е навестил. Очите ми отдавна свикнаха с тъмнината, за да различавам Людмил(съквартирант 0), спящ полугол и отвит в ембрионална поза и Тошко(съквартирант 1), увит дори и с родопско одеало над юргана. Нямам идея дали/как ще свърши този пост, просто скуката в тъмната стая ме доведе до гениалната мисъл да включа лаптопа, да си набия слушалките в главата, да надуя Amarok-а и да си подраскам тук. До въпросната гениална мисъл стигнах след безкрайните разходки из коридорите на блока. Установих, че портиерът страда от същите проблеми, съзерцавайки погледът му за 4-и път, из коридора(на помня на кой етаж точно) и това ме накара да се успокоя, че не съм единственият сомнамбул в сградата на Блок 51.

Като споменах за сградата на блока се сещам за абсурдната случка днес, която ме накара да се замисля. Седим си ние тримцата, всеки занимаващ се с нещо си, когато до мене достига леко съмнителна миризма на изгоряло. Първата ми мисъл беше, че някой пак е забравил тостера включен, с нещо вътре и от там идва цялата идея. Е да, ама миризмата биеше на пуканки. Преглътнах на сухо и още преди да си представя подскачащите пуканки чух едва доловимо пищене от коридора. След краткото смущение установихме, че това е противопожарната аларма.

Ако трябва да се надявам таз аларма да ми сигнализира за потенциален пожар…леле божке, аз ще си изгоря като факла! Едно на ръка, че това нещо не се чува из стаите(музиката беше спряна), ами и никой не му обърна внимание. Никой не излезе дори в коридора, да провери, какво по дяволите се случва. Нищичко… гробна тишина и тихата пищялка за фон.

Интересно е колко бързо си навързах фактите. Приятелката ми, в съседната стая, има микровълнова фурна и днес стана въпрос колко обичаме пуканки, а миризмата достигна до нас преди самата аларма да се задейства, което неимоверно означава, че източникът е близо. Тъй като ме мързеше достатъчно да се завлека чак до там(има няма 8 метра), а и ситуацията ми беше пределно ясна, наминах да я видя едва 10-ина минути по-късно и интересното беше, че те изобщо не бяха чули алармата. Влизам в стаята, пред мене се разкрива една вече разнасяща се димна завеса:

Аз: Ъъъм…Миличка, тука е малко задимено, не мислиш ли?
Тя: Е…чак пък задимено, тука пуканките…
Аз: Да, знаех си, че противопожарната аларма се е задействала заради вас
Тя: Каква противопожарна аларма? Ти добре ли си?

Яко е да знам, че имаме функционираща противопожарна аларма в блока Абе я да отворя щорите поне, взело е да става светло, та ще мога и да почета нещо…

Публикувано в Преживявания, Размисли | 6 Коментара »

БудилникъТ

Както знаят хората, които ме познават по-добре, аз имам сериозни проблеми с ранното ставане. И под сериозни, визирам… наистина сериозни. Породени от късното лягане или просто навик/ген….нямам идея, но това е нещо, с което се боря повече от 10 години. Е, не ми се отдава.

При изнасянето от вкъщи и нанасянето в Студентски град забравих нещо изключително ценно – Будилникът. Електонният будилник, с който се будя от години. Принципно мразя електронни часовници и то много, но на това му се налага цифрите му да светят през нощта. Самият будилник не е кой знае какво. Най-обикновен китайски часовник-аларма-радио. Радиото му се лови трудно, но и никой не го изисква от него. Мене музика не може да ме събуди, освен ако не е от наистина сериозен източник. Но за сметка на това алармата му е леко брутална. Наподобява алармена система на автомобил, само дето автомобилът е на сантиметри от главата ми. Бутонът за спиране на алармата е голям и ако не се дезактивира от кофти място, звъни на всеки девет минути. Идеално просто.

След първото връщане за уикенда в родния град(малко повече от месец, след изнасянето) си го взех разбира се и бях доволен, че това чудо ще ме буди. И да…то наистина ме буди. Вярно звъни на всеки девет минути в продължение на час-два, но все пак ме буди. Проблемът е друг. Същият този будилник буди и съквартирантите ми, и съседките в двете посоки… не смеем да попитаме и съседите в останалите две посоки

Днес Тошето(единият съкилийник) ми обясняваше как моят будилник му е изпилил нервите, Нинчето потвърди… въобще бях яко насолен. И се стигна до казуса. По какъв начин да се будя сутрин(9-10 часа), така че да не будя околните? GSM-ът ми е прекалено тих, пък и е рисково за целостта му точно подобно устройство да ме буди. Беше ми предложено да е със слушалки в ушите, но не мога да спя с тапи в ушите и източникът на музиката няма да трае дълго. Беше ми предложено и да слагам алармата надалече от мене, но тогава изобщо няма да ставам да я гася и ще се налага на Тошко да го прави, което обезмисля идеята

Чакам креативни идеи

Публикувано в Размисли | 7 Коментара »

От днес на свобода

Днес Пламен Сидеров ни пусна по-рано от лекции по Алгебра 1…незнайно защо. Някои предположиха, заради някакъв си съвет, да мъдрят дали да ни пускат в грипна ваканция, но както и да е. Тъй като нямахме работа във ФМИ повече и като всички нормални студенти(до колкото може да се нарече така студент във ФМИ), гледаме да бягаме на далеч от сградата, се насочихме към спирката. Принципно се чака 94, но ако преди това дойде 67 или 102 пак ни устройва. Та дойде 102 и ние единодушно решихме да се натъпкаме там. С Павката(който помежду другото някои от курса знаят като Боби, Данчо, Мортимор, Гюнтер и нам-си още как, но това е за друг пост) си намерихме места за сядане и директно се разляхме по тях.

В този момент някой зад мене ме тупна по рамото и с дрезгав глас ме попита дали знам къде се намира “Циганско шосе” да слезе. Аз съответно си нямах идея за какво говори и му казах, че не съм от тук, пък и рядко пътувам по таз линия. Когато се обърнах за да му го кажа го огледах за има-няма секунда и го поставих под знаменателя “изпаднал тип“. Оказа се обаче приятно разговорлив и възпитан. Каза, че днес излиза от затвора, 6 години лежал там.

Разговорът ни не беше дълъг, но пък не бях пил достатъчно кафета, за да бъда в кондиция, но основното което помня ще пресъздам. Първо спомена, че все по-често хора на нашата възраст се озовават там и че ги оценявали по достойнство голяма част от “братчетата” им. Но най-сериозно го мъчила липсата на алкохол. Учудвам се, че не можеш в затвор да си внесеш пиячка, но той ми каза: “От 6 години не съм близвал истински алкохол!“. Мислех да му спомена, че сега и в магазините трудно може да намери такъв, но реших да не го отчайвам. Все пак креативността я има и зад решетките, както ми каза:

Внасяхме ябълки. Те са позволени и лесно се намачкват, след което като ги оставим в метални съдове и след не много време имаме поне бегъл заместител на пиячка. Не е много добра, но като те натегне липсата…

6 години лежал за кражби и побоища. Не беше трудно да се сетя, че алкохола е основната причина за второто. Но човекът изглеждаше свестен. Бих могъл да го определя като бездомник, но не и като затворник, според всеобщите разбирания. Хрисим, разговорлив, говореше добре, всъщност по-добре от 80% от нашите “звезди”, интелигентно момче. Името му майче беше Дани…трудно помня имена.

Оказа се, че търсил Симеоновско шосе, не знаех че му викали “Циганско”. Кофти от разговора с него ми стана, че едва ли ще се задържи дълго навънка. На три пъти спомена липсата на алкохол. Отивал при майка си, след което с приятелите ще се заковат някъде с “истински” алкохол. А това са кофти планове, за човек пуснат условно. Все пак беше приятно да го наблюдавам когато слизаше от автобуса и закрачи по улицата. Някак си… рядко се вижда човек из София, който да крачи гордо и с нескрита радост при това. Кофти ми е, че едва ли ще се задържи на вънка дълго. Имам познат, който работи като надзирател в пазарджишкия затвор и от него знам, че тези хора трудно се интегрират в обществото, та и стигат до там да искат да се върнат на топло, където всичко е по-лесно…

И все пак пожелавам успех на Дани…

Публикувано в Преживявания | 3 Коментара »

Студентската сутрин

Сутринта е ад за всеки студент. Доказано е, че няма такова понятие като тежки вечери, но вижте тежки сутрини… не е за разправяне. Затова просто ще покажа една снимчица, направена в автобус 94, рано сутрин:

Вие да не си мислите, че е лесно да седиш буден след вторник вечер, а?

Публикувано в Смях | 2 Коментара »

Блог-игра: Да или Не!

Чак сега видях, че Краси ми предавал щаветата по поредната блог-игричка…. Ми хайде да си казваме като е тръгнало.

Та, правилата са следните:

Отговаряте само с да и не!
Разяснявате вашите отговори само, ако ви зададат върпос в коментарите, facebook или пък скайп, но не и в отговорите на върпосите

1. Били ли сте арестувани? да
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? не
3. Спали ли сте до 5 следобед? да
4. Изключвали ли са ви от училище? не
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа не
7. Уволнявали ли са ви от работа? не
8. Уволнявали ли сте някого? не
9. Пели ли сте на караоке? не
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? не
11. Целували ли сте се под дъжда? да
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
13. Виждали ли сте някой да умира? да
14. Играли ли сте на бутилка? да
15. Пушили ли сте пура? да
16. Седяли ли сте на покрив? да
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
19. Чупили ли сте си кост? да
20. Бягали ли сте от училище? да
21. Яли ли сте насекоми? да
22. Ходили ли сте насън? не
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
24. Карали ли сте мотоциклет? да
25. Късали ли сте с някого? да
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? да
27. Летели ли сте с хеликоптер? не
28. Бръснали ли сте си главата до голо? да
29. Скачали ли сте от покрив? не
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
31. Яли ли сте змия? не
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? не
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? не
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? да
35. Участвали ли сте в банда? не
36. Показвали ли са ви по телевизията? да
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
38. Плували ли сте голи? да
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? не
40. Карали ли сте сърф? не
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? не
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
43. Били ли сте оперирани? не
44. Тичали ли сте голи на обществено място? не
45. Карали ли са ви с линейка в болница? не
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? не
47. Пикали ли сте в храстите? да
48. Бягали ли сте от полиция? не
49. Дарявали ли сте кръв? не
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
51. Яли ли сте крокодилско месо? не
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? да
53. Попикавали ли сте се на обществено място? не
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
55. Рисували ли сте графити? не
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? не
57. Слагали ли са ви белезници? не
58. Вярвате ли в любовта? не
59. Били ли сте се? да
60. Крали ли сте нещо? да
61. Яли ли сте охлюви? не
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? да
66. Нападало ли ви е куче? да
67. Били ли сте съдени? не

Предизвиквам…кой да предизвикам… Бат’ Любо примерно да си изпее нещата

Публикувано в Разни | 3 Коментара »

Отново онлайн

Последният ми пост е преди почти месец. Причинита? Не, този път не е мързелът. А просто елементарната липса на интернет. Както вече споменах преди “почти месец”, съм нанесен в Блок 51, който е ремонтиран скоро(което си има сИриозни предимства) и още се чакаше държавната поръчка за това кой ще ни дава жици.

“Борбата” за този интернет ме развесели. Събираха се хора долу при домакинката да пилят защо аджеба няма интернет, караха й се на нея, все едно нея я грее или ако я грееше можеше да направи нещо. После се зароди “гениалната” идея за разни подписки, та и такива образи минаваха по стаите…абе фън. И ето, че най-сетне МегаЛан са оторизирани да пускат жиците

Учудващо за мене, но не ми липсваше чак толкоз много. Очаквах да посещавам компютърни клубове или да обикалям с EeePC-то на съкилийника ми, в търсене на публичен wifi. Е…не стана баш така. Просто ми беше гадно, заради информационното затъмнение и изпуснах няколко проекта…

В заключение: Мразим математика…

Публикувано в Преживявания | Все още няма коментари »

In Area 51 [414]

Утре в ранни зори (а.к.а. малко след 11:00) потеглям към Блок 51 в Студентски град. Време беше да се разкарам от тоз мой “любим” град – Пазарджик.

Положителните страни. Ново място, нови хора. Блокът е ремонтиран скоро и стаите са в отлично състояние. Има хладилник, телевизор, три легла, три бюра, три стола и четири стени…какво му трябва на човек? Ааа да… прилична баня и тоалетна.

Телевизрчето ще ни бъде връчено близките дни, макар че освен за мачовете по PRO:BG аз не виждам за чий ни е таз машинка. Опашката при нанасянето беше жестока…4 часа, поне имаше време за запознанства, които продължиха и по форумна линия.

Негативните страни. Блокът е нов и все още няма нито един оторизиран доставчик, да окабелява блока. Обещават до края на октомври, ама аз много много не вярвам на такива идеи. Единствената алтернатива е Max Telecom, които искат 150 кинта за три месеца… което е кофти като идея

Ей сега ще почвам да стягам багажерии, че утре сутрин няма да съм в кондиция, ама като се сетя що неща има за пренасяне:

• Ламповия усилвател – 20-ина кила
• Двете хорни(големички са си)
• Сървърната машина, с кодово име “Марвин”
• Масата техническа литература
• И още и още и още….

Публикувано в Новости, Преживявания | 4 Коментара »

Рядка кретения…

В последно време не съм писал. Нямах и намертение да пиша, ама хей ме на…

Много ми е интересно как ако нещо ще се скапва, то се скапва в пакет с маса други неща. Все още не съм получил плащане, което трябваше да получа преди 3 седмици. Все още получавам извинения за отлагане. Без въпросното плащане оставам без средства, репсективно. Което от своя страна води до липсата на неща от първа потребност, преди да се изнеса от вкъщи(след 10 дни).

Проектите, по които трябва да пиша, се увеличават като поредните числа в прогресията на Фибоначи. Ако ставаше и същото със средствата, които трябваше да изтичат от тях… Но за сметка на това вече 4-и ден се занимавам с няколко невероятни олигофрена, които ми вдигат нервите ден, след ден, а с един от тях се очертава да се виждаме честичко.

Като прибавим в сметката и липсата на сън, каквато не съм имал от юли месец, перманентните тормози по телефона и 400-те кинта, които излетяха за абсурдни разноски, се учудвам че не написах пост в стила на “Fuck the norm”

Добре поне, че не си падам депресивна личност, щото отдавна да съм… всъщност кво правят хората в депресия, ако не са Емо-та? Ок…добре, че не съм депресирано Емо, в такъв случаи

Публикувано в Скептицизъм | Все още няма коментари »

Парадоксална победа

България победи с 4:1 Черна гора. Нещо очаквано до някъде, но не и следвайки елементарната логика

Ще стигна и до самите парадокси. Първо малко за играта. Уникално слаба и дезориентирата защита. Пълна липса на концентрация, мотивация, акъл, качествени играчи…не знам, но централните защитници станаха за посмесище. Защитата на Левски без Рабех и Топчо, не е толкова жалка дори. А относно Илиян Стоянов – трябва да се издаде указ, забраняващ на този човек да изнася топката. Нагледен пример какво е да си лишен от мисловна дейност.

Безидейността в атака през първото полувреме беше колосална, но учудващо Мъри се справи с това. В смисъл…пак имаше безидейност, но далеч по-малка и все пак 3 от 10 атаки се получиха, а никой не съди победителите

Доволен съм от факта, че Валери вкара. Добре е малко да си вдъхне само-доверие и да върши работи по време на апатичните моменти на Бербо.

Сега към парадоксите:
Кишишев вкара гол. Не знам колко точно години този човек, се подвизава в националния и едва ли мога да преброя пътите, които съм споменавал роднините му, по майчина линия, но взе, че вкара.
Бербатов вкара гол. Най-сетне се отпуши този човек. Вярно, че никога не си е давал много зор в националния, но все пак като централен нападател е добре да бележи от време на време, а той не го беше правил повече от година. 42-и гол на Бербо… някой да му прати пътеводителя по пощата

Lost in a dream of mirrors, Lost in paradox…

Какво следва? Не вярвам, че ще се класираме. Италия са царе в сметките. Взимат си следващия мач(срещу нас, макар че малцина са отборите, които могат да мачкат и съсипват играта, така както националния ни отбор го прави), след което в общия си мач с Ейре се разбират да паднат, като така гипсират и второто място, разбирайки се с Ейре да не показва зъби и да не рита за първото място.

Надявам се да греша, но все си мисля, че ако Италия чукне още три точки преди мача си с Ейре, случайно ще падне от тях, вероятно с 2:1

Публикувано в Футбол | 6 Коментара »

Окончателно без телефон

Баси кефа е. Цял ден не ми е звънял телефона. Защо ли? Ми щото се спомина

След като му купих нова батерия, която се оказа дефектна и ми пратиха нормална. Бях доволен…телефончето работеше, но днес… днес дисплеят му така и не светна. Осветлението му пали, това на клавиатурката също, но картина – няма. Е отнесе се удара в близката стена и толкоз.

Положителната страна. Нямам телефон Не звъни, не дразни…не ми тежи в джоба. Няма с какво да си губя времето…яко е. Ама все пак ще ми трябва телефон де…та само временно ще се кефя на липсата му

Негативното. Ако ми потрябва телефон – нямам. Имах един Sony Ericsson k508i, ама го дадох на комшията, който за нещастие замина за една седмица и до тогава съм offline. Което пък и като положително може да се брои…

Накратко: Ако някой е решил да ми звъни – да се откаже, от сега

Публикувано в Размисли | Все още няма коментари »