Личният блог на Кирил Владимиров

Smoke… Spark on the water!

Паниката в тъмни пространства, на публични места е наистина голяма забележителност…

Днес, след известно отсъствие, приятелката ми си дойде в София, та решихме да се отбием към близкия китайски ресторант, до зимния дворец. Изключително добро ресторантче. Пилешко в сладко-кисел сос и салата “Хонг Конг”, всичко си вървеше нормално, като изключим мъртвата рибка, в аквариума, на която си личеше, че не е за първи ден с коремчето нагоре…

След около половин час, обаче се чу приятен пукот и половината ресторант остана без осветление. Лек смут, тихо кикотене на тези в тъмния ъгъл и след няма и минута пак беше светлина. Още по-приятно стана, след като въпросната пукотевица(и респективно – липсата на светлина) се повтори след 5-6 минути. Смущението беше подменено с почти гласни възгласи “А, стига бе, пак ли…”. Искрено се смях, след четвъртото гърмене на предпазителя, когато седящите до парното твърдяха, че видели искри, от дребната локвичка до парното

Наистина ми стана интересно, за явното смущение у тези образи, както и това у околните. Супер забавно ми стана и дори се усетих, как открито им се присмивам на тези хорица(не останах особено горд и доволен с това…просто не се усетих), но за радост те бяха достатъчно панирани, че да не виждат нищо, около тях.

Паниката е красиво явление, когато е в тесни пространства. Хората, бяха убедени, че са скачали искри над водата и дори поискаха да им отместят масата настрани от парното. Персоналът се видя в чудо, ама нали ресторантът е китайски(не само евтин бранд), набързо им спретнаха романтична обстановка с ароматни свещи, та останаха доволни хорицата(след като премина паническият им страх де…).

П.П: Неслучайно блогвам тази случка. За последните две седмици станах свидетел на няколко подобни панически случки и вече реших да си ги документирам

Публикувано в Преживявания |