Личният блог на Кирил Владимиров - NetCutter

До гърция и назад…

Наскоро реших да поразпусна само с едно пътуване до съседна Гърция. Наистина красива страна, ама много жега…не се диша там. Най-интересното стана на връщане.
Абсурдите.Не смятах, че има чак толкова много абсурди из родната ми страна. Започна се от автогарата в Любимец:

Но…хайде, почти не обърнах внимание на това. Но се мина половин час….автобусът не идва. Оказава се, че автогарата не само, че няма номера на компанията, чийто автобус трябва да дойде, а го няма, но незнае и… името на въпросната компания?! Никаква връзка. Пътувах 61 км. на стоп…айде преживях го.
В градския транспорт щом станах от мястото си, за да го преотстъпя на една стара жена…едва се крепеше тя, всички ме гледаха ме някак учудено, озадачени явно, защо аджеба съм станал.
Не очаквах, чак толкова да сме изостанали. Не ми се е налагало да пътувам, та затова се шашкам сега…

Плюсовете.Установих и колко е прятно така да си пътуваш дълго време с влак. Седиш си с гледаш си в точката с часове и при това никой не те гледа странно все едно си луд. Потъвам си в мисли… там се и роди идеята за този блог. Романтично нали…в старото омирисано и мръсно купе, под постоянния типичен за тези влакове шум…
Разбира се, не блеех пред цялото време в точката. Забелязах през прозореца, по някакви ниви…един кон с каруца бяга лудо…нищо особено?, на каруцата няма никого…странно? после забелязвам едно страшно пъргаво бабе, което го гони и сто на сто е препсувала животинката.
Наистина много е неприятно когато в купето ми се натресе едно семейство от ромски произход и се намятат по седалките, с някакви черни крака се изпънат легнали по седалките…цялото ми уважение, към хората от този етнос, но не понасям, тези изяви!!!
Преместих се и повече нямах такива проблеми.

Общо взето приятно беше…трябва да го повторя някой път.

Публикувано в Преживявания |